Георги Кадиев

Имаме право на промяна

Бърз анализ на резултатите от европейските избори

Представяне на основните партии:

  ЕП 2007г. ЕП 2009г. НС 2013г. ЕП 2014г.
гласували 1955466 2601677 3 632 953 2239430
БСП – гласове 414786 476618 942 541 424 037
БСП – % 21.41% 18.50% 26.609% 18.937%
ГЕРБ 420001 627693 1 081 605 680 838
ДПС 392650 364197
400 466

 

386 725

 

Десни (ДСБ, СДС…) 176221 204817 325120 144 532
Атака 275237 308052 258 481 66 210

Резултати на основните партии на европейските избори 07г, 09г, 14г, както и на парламентарните 2013г.

БСП

На фона на предходните евроизбори в страната БСП има резултат в рамките на средния – малко над 400 000 гласа. Въпреки това на фона на изборите през 2013г. БСП получава над 500 000 гласа по-малко. Въпреки, че и избирателната активност беше по-ниска спадът е от над 7% в относителен план за една година. В процентово отношение също столетницата има резултати близки до евроизборите 2009г. Очевидно е загубена цялата допълнителна подкрепа събрана 2013г. и подкрепата за столетницата е в рамките на 2009г, когато резултатите бяха крах за левицата.  Сега резултатите биха могли да се тълкуват, че не е достигнато ново дъно, щом не са по-лоши от 2009г, но това означава да се примирим, че нормалните резултати за БСП са вече да има 17-19% или около 4 евродепутати и около 40-50 представители в парламента.

Трябва да се отчете, че на тези избори имаше и относително по-силна алтернативна лява листа, която привлече 4% от електората и 5% от електората на БСП (по данни на Алфа Рисърч). Въпреки това ядрото на партията остава сравнително стабилно и дори слабо мобилизирано, не се наблюдава масов отлив към други листи.

ГЕРБ

ГЕРБ бележат ръст през 2014г. на фона на предходните европейски избори. И макар да губят 400 000 гласа на фона на 2013г, те запазват относителната си подкрепа от 30,5% на изборите 2014г, но със сигурност не бележат ръст – процентов или в брой гласове, спрямо парламентарните избори 2013г.

Възможно е част от ръста на ГЕРБ спрямо 2009г. и 2007г. да се дължи на успешната номинация на водач на листата – Томислав Дончев, който получава 108 340 гласа преференциално и привлича и периферни на ГЕРБ гласове.

ДПС

ДПС запазва стабилни резултати последователно на всички европейски избори до момента, както и сравними резултати с тези на парламентарните избори 2013г. – 360-400 хил. гласа.

Атака

Атака бележи отчетлив крах в резултатите си на фона на всички останали избори.

Традиционни десни

Мит е, че Реформаторският блок има добро представяне дори на фона на европейските избори. 2007г. СДС и ДСБ се явяват отделно на европейските избори и печелят общо 176 221 гласа. През 2009г. двете партии във формата „Синя коалиция” получават 204 817 (7,95%), като тогава се съревновават и с Меглена Кунева като водач на НДСВ, която получава 205 146 гласа (7,96%),  58 588 от тях са преференциални за г-жа Кунева. 2013г. ДСБ, СДС, ДБГ и НПСД (на Касим Дал) получават общо 325 120. На изборите 2014г. четирите партии са със съвкупен резултат под всеки от предните избори – 144 532 гласа.

Според данни на Алфа Рисърч партията на г-жа Кунева губи 65% от електората си от 2013г, като основният отлив е по посока на партията на Бареков, който взима 30% от електората ѝ. За разлика от това ДСБ запазват избирателите си от 2013г. Резултатите на Меглена Кунева са показателни: Преференциално на евроизборите 2009г. тя получава 58 588 гласа. През 2011г. се явява като кандидат за президент и събира 470 808 гласа (14% от вота). През 2013г. подкрепата за партията ѝ ДБГ е 115 190 гласа, а през 2014г. преференциалният вот за г-жа Кунева е 21 306 гласа.

Светослав Малинов от своя страна значително завишава преференциалната си подкрепа от 2009г. от 10 045 гласа до 39 173 към 2014г.

На европейските избори ’09 преди г-н Малинов в листата на „Синята коалиция” беше Надежда Нейнски, която тогава събра 33 919 преференциални гласа. През 2013г. преференциалниите за нея са 2 201 гласа, а подкрепата за партията ѝ „Синьо единство” е общо 10 786 гласа.

 

Коментарите в медиите за изборнирните резултати са базирани преди всичко на създадените от социологическите агенции очаквания за представянето на партиите, не на база предишни избори и реални резултати. В тази връзка е възможно да се разгледат резултатите като сравнително малка промяна спрямо 2014г. в нагласите на хората.

Преференциален вот и подкрепа за Станишев

Преференциалният вот сработи неочаквано добре.  Общо 610 158 души (27,25% от гласувалите) са гласували мажоритарно на тези избори с валиден глас (част от преференциалните гласове са невалидни) –  588 945 души използвайки преференцията, останалите за независими кандидати. От всички явили се партии преференцията не е сработила (никой кандидат няма поне 5% преференциален вот) само в 2 – ДПС и БКП. Кандидатите преминали прага от 5% са 34.

Възможно е да започнат опити за дискредитиране на преференциалното гласуване и неговото премахване или отслабване. Истина е, че има известен проблем с преференцията, защото наистина във всички партии с номера от 1 до 17 много хора са се презастраховали и са гласували и преференциално с номера за партията си. Във всички партии, с изключение на Реформаторския блок преференцията надхвърля 5%. Дори при реформаторите преференция за 10 10 са дали, колкото са подкрепили и Радан Кънев преференциално. Все пак при тях процентово размерът е по-малък – 3,8%. Така или иначе проблемът е, че преференцията беше твърде малко, не, че беше твърде много. Не се обясняваше достатъчно добре какво е преференция и как да се използва. Бюлетината беше донякъде неразбираема, защото нямаше имената на хората, за които гласуваме преференциално на самата бюлетина и това донякъде е заблуждаващо. Но от друга страна преференцията не беше задължителна. Ако искаме реално разпределение на мандатите така, както хората ги виждат, ни трябва задължителна преференция без минимален праг и промяна на външния вид на бюлетината. След опита на тези избори гласоподавателите биха били доста по-добре информирани за същността и технологията на преференцията и дори да се запази в същия вид, постепенно ще изчезнат пропуските с дублаж при вота.

Възможно е да се лансират тези, че хората не гласуват за водача преференциално, защото подкрепят подредбата на партията и не искат да правят размествания. Това би се решило окончателно със задължителна преференция, когато всеки може да подкрепи определения от партията водач на листата. Дори това да не се направи, все пак и в този вид преференцията сработи и не се вижда склонност да не се подкрепя водачът на листата преференциално. Примери за това има много и на тези избори: Маргарита Милева от Българската левица, Минчо Куминев от Зелената партия, Надежда Нейнски от Синьо единство, Меглена Кунева от Реформаторския блок, Ивайло Калфин от АБВ, Антония Първанова от КОД, Томислав Дончев от ГЕРБ – всички те имат 15-20% преференциален вот и са водачи на листите си.

Наименование на партията или коалицията и пореден номер в листата Имена на кандидатите и пореден номер в листата им % преферен-циален вот
10. РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК 2. Светослав Христов Малинов 27,103%
9. СИНЬО ЕДИНСТВО 1. Надежда Николова Нейнски 20,406%
4. ПП ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ 1. Минчо Христов Куминев 20,053%
1. БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА 1. Маргарита Милева Милева 19,557%
13. АБВ 1. Ивайло Георгиев Калфин 19,301%
17. Коалиция КОД- ОБ, НДСВ, СДП 1. Антония Стефанова Първанова 18,700%
18. ПП ГЕРБ 1. Томислав Пейков Дончев 15,913%
10. РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК 1. Меглена Щилиянова Кунева 14,741%
20. ПП АТАКА 1. Волен Николов Сидеров 12,841%
4. ПП ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ 4. Александър Панайотов Каракачанов 12,017%
27. ЗЕЛЕНИТЕ 1. Атанас Георгиев Чобанов 11,692%
28. БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА,ВМРО,ЗНС,ГЕРГЬОВДЕН 1. Николай Тихомиров Бареков 10,955%
2. ПП ГЛАС НАРОДЕН 1. Христо Георгиев Лафчиев 10,914%
12. ПП БАСТА 12. Едуард Кероп Арсенян 10,887%
6. Християндемократическа партия на България 1. Ирина Юлий Абаджиева-Репуц 10,223%
3. ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ 3. Диан Тодоров Пенчев 10,215%
11. НФСБ 1. Валери Симеонов Симеонов 10,014%
11. ПП НФСБ 11. Любомир Александров Желев 9,929%
30. Коалиция НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИ ПАРТИИ НА БЪЛГАРИЯ (НПБ) 2. Павел Михайлов Чернев 8,884%
6. Християндемократическа партия на България 6. Христо Крумов Станчев 8,772%
17. Коалиция КОД – ОБ, НДСВ, СДП 2. Илиана Райчева Сиракова 8,718%
28. БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА,ВМРО,ЗНС,ГЕРГЬОВДЕН 2. Ангел Чавдаров Джамбазки 8,578%
13. АБВ 13. Ивайло Валентинов Русчев 8,341%
12. ПП БАСТА 1. Мирослав Христофоров Найденов 8,295%
15. КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ 15. Момчил Стефанов Неков 8,047%
2. ПП ГЛАС НАРОДЕН 2. Александър Трифонов Алеков 7,986%
30. Коалиция НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИ ПАРТИИ НА БЪЛГАРИЯ (НПБ) 1. Симеон Славейков Костадинов 7,883%
17. Коалиция КОД – ОБ, НДСВ, СДП 17. Лъчезар Георгиев Танев 7,414%
9. СИНЬО ЕДИНСТВО 9. Николай Любчев Драгомиров 7,093%
12. ПП БАСТА 5. Надежда Христова Бацанова 6,999%
3. ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ 1. Валентин Симеонов Симов 6,727%
15. КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ 1. Сергей Дмитриевич Станишев 6,612%
21. СЪЮЗ НА КОМУНИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ 1. Цветомир Петров Стоянов 5,502%
8. БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНО-ПАТРИОТИЧНА ПАРТИЯ 1. Петър Станиславов Манолов 5,500%

Примери за реакции след слаби резултати на европейските избори в останалите страни-членски на ЕС

Белгийският премиер подава оставка на кабинета след загуба на европейските избори във Фландрия. Във Валония социалистите печелят.

Лидерът на лейбъристите в Ирландия подава оставка след загуба на евроизборите.

Alfredo Pérez Rubalcaba, лидер на социалистите в Испания подава оставка след изборите.

Crin Antonescu лидер на Националната либерална партия в Румъния подава оставка след изборите.

Ondřej Liška, лидер на Зелените в Чехия подава оставка след загуба на изборите.

Attila Mesterhazy, лидер на социалистите в Унгария, подава оставка след изборите.

Лидерът на лейбъристите в Хърватия Dragutin Lesar е подал оставка, след като не успяват да вкарат евродепутат.

Лидерът на социалдемократите в Словения – Igor Lukšič, подава оставка, след като партията му получава 1 евродепутат от 8 за страната (досега са имали 2)

Jean-Francois Cope лидер на френската десница – UMP, подава оставка на 27.05, причината може да е и разразилия се скандал с партийното финансиране.

Премиерът на Финландия – Jyrki Katainen, подава оставка като премиер и като лидер на консервативната Националната коалиционна партия през юни. Обявил го е април и не е ясно дали е свързано с очаквана подкрепа на изборите.

В Дания лидерът на либералите – Расмусен, все още не е обявил дали ще подаде оставка след неочаквано слабото представяне на изборите.

Simon Busuttil, лидер на Малтийската националистическа партия, губи европейските и избори и парламентарните миналата година, но не го сменят и той също чака крайни резултати, за да обяви намеренията си.

Големите изключения: Ник Клег и Дейвид Камерън във Великобритания и Франсоа Оланд във Франция, които не подават оставки след загубите си.

Премиерът на Чехия, Bohuslav Sobotka, не подава оставка, въпреки значителната загуба на изборите.

Категория: Блог

Имейл адресът ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *

*

*