Георги Кадиев

Имаме право на промяна

Декларация на НАОС за Изборния Кодекс

Поради важността на проблемите  в Изборния кодекс прилагам пълния текст на декларация, приета от Управителния съвет на Националната Асоциация на Общинските Съветници (НАОС). Повече подробности за асоциацията на www.naos.bg

–––––––––––––––––––––––––––

СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНАТА АСОЦИАЦИЯ НА ОБЩИНСКИТЕ СЪВЕТНИЦИ ПО ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ПРОМЕНИ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС

Националната Асоциация на Общинските Съветници /НАОС/ приветства стремежа към подобряване на Изборния кодекс чрез промени в него, които да доведат до повече прозрачност, справедливост на изборния процес и самостоятелност на местната власт.

В същото време НАОС предлага преосмисляне и промени в текстове на Изборния кодекс, създаващи възможност за ограничаване на правото на избор и представителност на избора.

НАОС счита, че вносителите на Проекта за Изборен кодекс не са отчели в достатъчна степен спецификата на дейността на общинските съвети и предложеното в проекта намаление с 20 % на броя на общинските съветници не почива на обективни критерии. НАОС предлага да се изработят и въведат в действие количествени и качествени критерии за оценка на състояние на общини и общински съвети, съгласно които да се обсъждат конкретни индивидуални предложения за редуциране на брой общински съветници в определени общини.

НАОС счита, че предложеното премахване на избираемост на районни кметове и кметове на населени места до 500 души е отстъпление от декларирани принципи на децентрализация и независимост на местната власт. НАОС счита, че районните кметове и кметове на населени места  като длъжности най-близо до избирателите следва да се избират пряко и да носят пряка отговорност.

НАОС настоява за въвеждането на преференциален вот и за общински съветници като форма на мажоритарен вот за длъжности, които са най-близко до населението на всяко едно населено място.  от не повече от 5 % от общия вот за дадена листа. НАОС счита, че прагът на преференциалния вот не трябва да надхвърля 5 % или би бил на практика неработещ и безмислен.

Категория: Блог
  • славов казва:

    Ако се предложи редуциране броя на народните представители ще се съглася, защото близо деветмилионното население на страната при приемането на Конституцията през 1991 г. се е стопило с почти 30 % , а освен това издръжката на един депутат е много скъпа, като се вземат предвид средните доходи на населението у нас. Тъкмо обратен е случаят с жителите на Столична община, които са се увеличили след 1999 г., когато е определен броят на общинските съветници в ЗМСМА . При тази законодателна промяна много жители на столицата притежаващи право да избират няма да могат да упълномощят предпочетеният от тях съветник, тъй като предложените от по-малките партии съветници няма да бъдат избрани. Тези избиратели всъщност няма да бъдат представлявани. Няма да изразяват волята си в управлението на кметството и избирателите живеещи в населени места до 500 души. Това означава, че в Общинския съвет ще има съветници от най-много две, три партии, а партията с най-голям брой съветници ще определя кмета на кметство с население до 500 жители. Намаляването на броя на общинските съветници и назначаването на кметовете на населени места до 500 жители ще намали ефекта на представителната демокрация.

  • Коцето казва:

    Много по-справедливо и далеч по-демократично е партиите да избират своите представители (кандидати както за общински съветници, така и за депутати) и да ги подреждат без номера, а по азбучен ред в листите си. Всеки един гражданин, имащ право на глас, нека избира до трима кандидата, да ги посочва в бюлетината и да гласува. Квотите в парламента или в общинския съвет да се разпределят според процента спечелени гласове на съответната партия, а конкретните общински съветници или депутати да са тези, които са спечелили най-много гласове. При това положение ще бъдат избирани личности, които са познати в съответните общини или избирателни райони. Нещо повече – избраните ще имат конкретен интерес да работят за своите избирателни райони – нещо което към настоящият момент не се случва, с изключително много малки изключения.
    Ще дам и конкретен пример, с който ще се опитам да аргументирам защо горепосоченият начин на гласуване е в интерес и на самите партии. Та г-н Иван Иванов, от село Без Значение, е кандидат за общински съветник в съответната община. Той е на n-то неизбирамемо място в съответната партийна листа. Господин Драган Драганов, от същото село, е на k-то ИЗБИРАЕМО място (или на място с много по-големи шансове за избиране) от друга партия. Тъй като селото не е особено голямо, хората се познават. И единия агитира, и другия агитира. Но г-на на неизбираемото място получава много често следния отговор: …по-добре да гласуваме за човека, който има шанс да влезе, защото ще имаме представител от нашето село, вместо за Вас, защото Вие имате нулеви шансове… Г-н Иванов, знаейки, че хората са прави, няма морален стимул да агитира. По този начин пада и подкрепата за съответната партия, издигнала кандидата си. Ясно е, че при първоначален равен старт на двамата кандидати – всичко по-горе отпада – просто ще се избере по-популярния и по-харесвания от хората общински представител. Аналогия може да се направи и за парламентарният вот.
    Без да претендирам за пълнота на посочения пример, мисля, че този начин на гласуване е много по-справедлив и по-близък до хората, въпреки всичките му недостатъци.

Имейл адресът ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *

*

*