Георги Кадиев

Имаме право на промяна

ДИАЛОГЪТ НИ Е ПЪТЯТ КЪМ ПРОМЯНАТА

В съботния си брой от 24 октомври вестник „Сега” публикува материала ми „Защо искам дебат с Бойко Борисов?”. С него аргументирам кои са трите основни предизвикателства пред моята кампания. Първото – инерцията на Борисов. Второто – неговият кандидат Йорданка Фандъкова. И третото – реформирането на социалистическата партия.

Статията предизвика стихия от реакции в интернет-форума на изданието. Благодарен съм за проявения интерес. Той е и повод да отбележа, че прозрачна и демократична кампания е възможна само в условията на откровен и директен диалог. А реакциите във форумите в интернет пространството са една от най-честните прояви на дискусия. Там казваш всичко, което си мислиш. Там си спонтанен – без задръжки, с въображение и енергия. Затова аз внимателно анализирах вашите мнения от форума в „Сега”, опитах се да ги типологизирам в няколко групи и ще се постарая да им отговоря.

Ще започна с позицията на ivoradev, която отразява и реализма, но и определени страхове у столичани. Нека първо да ви я цитирам: „Кадиев е много прав в определенията си за Фандъкова/ББ, но аз лично мисля, че е в интерес на столичани да се гласува именно за по-слабата кандидатура, тази на бойковото протеже! Основание за подобно на пръв поглед абсурдно становище ми дава стопроцентовото усещане, че ако спечели Кадиев – ще се продължи традиционните в последните няколко години конфронтация между правителството и общината. ББ е в достатъчна степен отмъстителен и не би се посвенил да отреже брутално парите за София, при положение, че не той ще ги управлява. Ето защо добрият избор за столичани е … по-слабата кандидатура! Всички за Фандъкова.” Винаги съм вярвал, че българите сме горд народ. А гордостта означава и смелост. Ако искаме да променим живота си към по-добро, не трябва да се страхуваме. Софиянци няма от какво да се боят, ако наистина пожелаят промяна. Внушенията, че ако бъде разбит монопола на ГЕРБ, ще спрат и парите за столицата, имат за цел единствено да разколебават и стряскат. Напротив – именно промяната в София е гаранция за нейното развитие, за повишаване на гражданското самочувствие на столичани и за истински баланс между институциите и властите в страната. Не се плашете да бъдете различни – особено, ако споделяте мнението и оценката на ivoradev за по-силната и по-слабата кандидатура. Гласувайте без предубеждения и скрупули – като честни хора. За да има каквото и да е развитие, ни е необходима смелост. А, за да поема отговорност да бъда издигнат като партийна кметска кандидатура на БСП в столицата няколко месеца след парламентарните избори, на мен ми беше необходима още по-голяма смелост. Това е смелостта да призная и размера на поражението, и причините за него. Казвал съм го и по-рано – БСП загуби изборите още в мига, когато предостави своя лидер Сергей Станишев като „премиер под наем” с чуждия мандат на ДПС. Това ни направи зависими от друга политическа воля и неспособни да назоваваме реалните проблеми на управлението с истинските им имена. Но аз съм социалист. И то от онези, които не премълчаваха грешките нито вътре в партията ми, нито пред обществото. Всички знаят, че напуснах поста на заместник-финансов министър две години преди края на управленския мандат като израз на несъгласие с водената политика. Но като социалист имам право да искам променена, прагматична и откровена БСП. Нещо повече – имам морален ангажимент да работя за такава партия, която да се превърне в ляв гарант за многопартийната демокрация в страната. Както пише Абориген на специфичния форумски език – „От БСП трябва да се изхвърлят старите мутри, та и тя да заприлича на партия. Дано и сините си изчистят кочината. Без силна и лява, и дясна партия в България няма да има демокрация.” Това е истинският ни политически проблем – заплахата от обезличаване на демокрацията чрез слаби партии. В момента и социалистическата партия, и традиционните десни партии са в тежка криза. Непосредствена е заплахата от установяване на политическа хегемония на ГЕРБ. Ако това се случи наистина, в обществото ни задълго ще се настанят авторитаризмът и еднообразието вместо диалогът и пъстротата. Ето защо кметските избори в София са и обща гражданска кауза. Нейна цел е и да стабилизира левите и десни опори на демокрацията.

Brightman пише: „Избирането на Фандъкова ще означава не просто продължаване на хаоса на безвремието, в което проблемите се трупат, а нещо много повече – знак за одобрение на цялото бездействие с апломб и поредицата от глупави кожодерски идеи на Дянков. Същевременно избирането на Кадиев ще означава индулгенция за БСП. А още им е много рано.” Какво означава „много им е рано”? Кога вече няма да е рано и ще е дошло време за политически успехи на БСП? Нима и тук – макар с други думи и под друга форма – не се говори за промяна и реформиране на социалистическата партия? Ако сега „не й е време”, защото е току що победена на парламентарни избори, плащайки цената за досегашната си политика, нима пътят към „нейното време” не преминава през смела и достойна кампания на кметските избори в София?

Във форума вниманието ми привлече и мнението на Пенка от Прокатния. Тя пише „Защо няма да гласувам за Кадиев и/или БСП?! Защото политиката на неговата партия, а и лично неговата е насочена срещу активната част от населението, част от която се явява и работническата класа. Така например, по негово предложение са увеличени данъците при покупко-продажба на жилища. Което, прибавено към безумно високите им цени, ги увеличава още повече. Което е пряко против моя интерес, като човек, който няма жилище.” Тук откривам два проблема. Единият е усещането за засегнат личен интерес. Вторият обаче опира до недоразумение или до неразбиране на моите идеи в областта на данъчната политика. Ще се опитам да ги обясня с няколко изречения. Данъци трябва да има, просто защото ни трябват пари – за ремонти, образование, здравеопазване, социални програми, отбрана и куп други неща. В някой арабски държави няма данъци, но има нефт. Когато ви трябват още повече пари, както и трябва на общината, е нормално да облагате тези, които могат да си позволят по-висок данък, т.е.  икономически активните. И аз съм сред тях, и аз ще плащам повече. Иначе пенсионерите ли да натоварим?

Пред гражданите на София е една кампания за кмет, която със сигурност ще ни помогне да се опознаем по-добре. Ние тепърва ще изграждаме ново доверие помежду си. Ще се учим да разговаряме с поглед към проблемите на града. Политиката е интересна със способността си да поднася изненади. Твориш политика, а сякаш правиш живота около себе си. Затова накрая искам да отправя реплика към още един от характерните участници във форума на „Сега”. Това е milcho. Той ми пише: „Г-н Кадиев, явно всичко Ви е ясно, кой, защо и как ще бъде кметица на София и точно затова Ви поздравявам за куража, ако не е херостратовски. Мисля си, че трябва да има такива хора да кажат „не бива повече” на тълпата, на консуматорското стадно очакване, мислене, действие и гласуване.” Искам да подчертая, че моето послание към софиянци не е като към тълпа от консуматори, а като към граждани със свободна воля. Те сами трябва да изберат дали да си кажат „не бива повече” или да подкрепят двете десетилетия дясно статукво в столицата. Не мисля, че всичко ми е ясно. Изборите са състезание, а състезанията винаги са непредвидими. Аз обичам да си задавам и да задавам въпроси. Най-важните въпроси в тази кампания за мен са как искаме да живеем и ще се събудим ли различни след деня на изборите? Каквото и да се случва, вече имаме един ценен резултат – това е нашият диалог и увереността, че той ще продължи.

Категория: Блог

Имейл адресът ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *

*

*