Георги Кадиев

Имаме право на промяна

Дянков извади от ръкава бюджет без фокуси

Бюджет 2013 е скучен, ненапрегнат, без промени в данъчната политика, с по-зле планирана в сравнение с предни години разходна част.
През отиващата си 2012 г. Министерството на финансите очаква 96.6% изпълнение на приходите, или с други думи 970 млн. лева от планираните постъпления няма да влязат в хазната. В същото време се очаква преизпълнение на данъчните приходи със 138 млн. лева, а на неданъчните – със 182 млн. лева. Откъде тогава идват онези 3.4% неизпълнение на приходната част като цяло? От слабото усвояване на еврофондовете. Изпълнението на планираните приходи от грантове ще е само 67% – с около 1.3 млрд. лева по-малко.
На този фон за текущата година МФ залага за 2013 г. ръст на приходите с 1.2 млрд. лева. Голямата част от увеличението – около 700 млн. лева, се оказва от ДДС. Високата цена на петрола и ръстът на вноса водят до преизпълнение на приходите от ДДС през тази година с очаквано около 2%. Предполагам това подхранва оптимизма на Министерството на финансите, че през 2013 г. ще събере 7.884 млрд. лева от ДДС.
По отношение на акцизите МФ очаква изпълнение за 2012 г. на около 4.12 млрд. лева при план 4.3 млрд. лева. За 2013 г. е планирана лека промяна в ставките на акцизите за някои горива и от нея се очакват около 30 млн. лева допълнителни приходи. Около 200 млн. лева повече акцизи спрямо 2012 г. се очакват от по-високо потребление на горива и от подобряване на събираемостта по отношение на тютюневите изделия (едва 50 млн. лева ще е ефектът от свиване на дела на контрабандата) и алкохол (20 млн. лева). В структурата на акцизните приходи няма особени изменения през годините – около 44% са от тютюневи изделия, около 48% от горива, около 7% от алкохол и 1% от други стоки (еленергия, въглища и кокс).
При корпоративните данъци очаквам трудно изпълнение на плана за 2013 г. От една страна, и тази година се очаква неизпълнение – с около 60 млн. лева, или 4% от разчета. От друга, премахва се индексационният коефициент за авансовите вноски по корпоративния данък. Догодина фирмите сами ще декларират прогнозна печалба, на базата на която ще правят авансови вноски. А това вероятно ще доведе до свиване на приходите –

фирмите ще имат стимул да плащат малките авансови

и да отлагат големите плащания, когато трябва да правят изравнителните вноски. За 2013 г. проектобюджетът предвижда от този вид данък 1.591 млрд. лева, което е едва със 7 млн. лева повече от плана за 2012 г.
При данъка върху доходите на физическите лица през 2012 г. има добро изпълнение, като се очакват около 2.3 млрд. лева, или около 3% преизпълнение на плана. Повишените минимални осигурителни прагове, увеличената минимална заплата, ръстът на средната заплата и, дано да го има, свиване на безработицата, ще се отразят положително на доходите и оттам на приходите от този данък. Затова очаквам добро изпълнение и през 2013 г., въпреки сериозно завишения план от 2.530 млрд. лева. Единственото притеснение е, че приходите изглежда

са смятани върху разширена данъчна основа, включваща и данък върху лихвите на депозити,

а до момента никой не е внесъл предложение за подобна промяна в законодателството.
Митата и останалите данъци имат несъществена тежест в общия размер на приходите. Имуществените данъци, събирани от общините, показват добро изпълнение, като най-добра е събираемостта при данъка върху недвижимите имоти.
При неданъчните приходи се забелязва ръст от около 20% над плана, който се дължи най-вече на големия ръст на дивиденти от държавни предприятия – с цели 140 млн. лева през 2012 г. спрямо 2011.
Като цяло

не очаквам особени проблеми в събираемостта

на приходите през 2013. Дори считам, че проектобюджетът е направен умишлено лесен за изпълнение. Заложени са високи очаквания за постъпленията от ДДС и акцизи, но именно там е и най-големият резерв за бюджета.
Разходната част на бюджет 2013 не отговаря на заложените приоритети за фокусиране в сектори, които подкрепят растежа – като образование и инфраструктура. Планираните разходи за здравеопазване намаляват както като процент от БВП, така и като дял от общите разходи, а за образование са непроменени като процент от БВП (въпреки нарастването на общите разходи като % от БВП разходите за образование намаляват като дял от общите).
Твърди се, че бюджет 2013 ограничава неефективните разходи в някои системи и се насочва към дейности с най-големи пределни ползи като образованието. Всъщност образованието би носило пределни ползи само ако разходите за такива услуги са ефективни, за което няма никакви гаранции. Не е дефинирано кои са неефективните разходи и в кои системи. Намаление се вижда при наука, здравеопазване, транспорт и съобщения. Те ли са неефективните?
Процесът на реформиране на публичната администрация

не изглежда да дава сериозни спестявания

– слабото намаление на разходите за общи държавни служби (като % от БВП и дял от общите) идва предимно от наука, която е включена в този раздел.

Увеличение има за околна среда, селско стопанство и отбрана, вътрешен ред и сигурност. В аграрния сектор и екологията става въпрос основно за увеличение на разходите по европейски проекти. А в третия случай просто в бюджетите на силовите ведомства се отразяват осигурителната вноска на заетите в сектора на сигурността. Увеличението на разходите за отбрана, вътрешен ред и сигурност е 0.2% от БВП. И приходите от социални осигуровки нарастват със същия процент. А би трябвало да нарастват с повече, като се имат предвид по-високите осигурителни прагове. Излиза, че ефектът от по-високата вноска за заетите в сигурността е под 0.2% от БВП, т.е. че има и друга причина за повишаването на разходите в сектора

Подобряването на базовата инфраструктура се афишира като акцент на разходната политика. Но то не личи в средствата за инвестиции. Бюджет 2013 изглежда продължава практиката да не планира средства за текуща поддръжка на новоизградената инфраструктура –

наблюдава се намаление на средствата за транспорт и съобщения

В системата на образованието има заложени мерки, очевидно изискващи увеличение на разходите – по-високи единни разходни стандарти, въвеждане на допълнителна предучилищна подготовка и въвеждане на целодневен учебен ден за 1-4 клас. В същото време номиналното увеличение на общите планирани разходи за образование е минимално, има риск за финансовото покритие на тези мерки. Това увеличение не съответства на дефиницията на образованието като разходен приоритет.
Индексацията на пенсиите се извършва на базата на методологията на хармонизирания ценови индекс на ЕС. А този индекс използва по-стари и съответно по-неадекватни тегла от потребителската инфлация. И също така включва потреблението на нерезиденти (чужденци, пребиваващи в България – бел. ред.), което е доста различно от потребителската кошница на пенсионерите. Теглата на стоки, които са част от основното потребление на пенсионерите – храни, енергия, здравеопазване, са по-ниски в хармонизирания индекс. И инфлацията според хармонизирания индекс е по-ниска от потребителската инфлация за разглеждания период. Изглежда, че изборът на базата за индексиране на пенсиите е направен съвсем тенденциозно.

Публикуван мой анализ във в. Сега, 08,10,2012

Категория: Блог, Новини

Имейл адресът ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *

*

*