Георги Кадиев

Имаме право на промяна

За завода за боклук и енергийна ефективност през призмата на София

Както вече ви разказах в предходни статии на сайта ми (както и на блог-а и в профила ми във фейсбук) продължавам широкият кръг срещи с неправителствени и браншови организации, на които обсъждаме целия спектър от проблеми на София. Днес с неправителствената организация Български Енергиен Форум обсъдихме въпроса за енергийната ефективност на София и възможностите за завода за отпадъци и за задоволяване на част от енергийните нужди на столицата.

Ясно е, че дори да получим европейско финансиране за завода за отпадъци, той няма да бъде завършен до 2012, както обещаваха г-н Борисов и  г-жа Фандъкова. Сега обявената технология за боклука включва най-общо казано две нива: компостиране на разградимите отпадъци (намалява се обема и направено по подходящ начин може да се получи и тор) и смачкване на останалия боклук на малки тухлички (така наречените RDF пелети), които да се изгарят или в Топлофикация или в циментовите заводи в страната. Проблемът в случая е, че ние не знаем какви газове биха се отделили при изгарянето и каква е опасността от изпускане на хлор и диоксини, което е потенциално опасно за нас. Дори ако се  сложат скъпо струващи пречистващи филтри към съоръженията за изгаряне,  емисиите на опасни газове няма да са напълно неутрализирани. За нашата сигурност ще е необходимо тези съоръжения да бъдат   извън града и допълнително да се свържат с мрежата на Топлофикация, което значително ще оскъпи генерирането на енергия посредством завода за боклук.

Вече има по-нови, по-евтини и по-безопасни технологични решения. Затова и Еврокомисията не иска да ни финансира. Ето защо ни е нужен внимателен анализ, който да ни отведе до най-доброто решение,  което ще бъде веднага финансирано от европейските институции и което реално може да стъпи във фаза на реализация още преди настоящето предложение за завод да бъде одобрено след дълго протакане и куп забележки, условия и въпросителни от страна на Европейския съюз.

В контекста на Завода за боклук и възможността той да бъде използван и като източник на топлинна електроенергия, дискутирахме и факта, че София има огромен потенциал по отношение на алтернативните енергийни източници и енергийната ефективност. Според „Български енергиен форум” 30% от отоплението на София може да идва от термопомпени инсталации. В България вече има над 1000 такива  и голяма част от хотелите в Банско например се отопляват именно по този начин.

В София можем да го приложим за общинските сгради и по този начин ще спестим много средства на софиянци. Минералните и топлите подпочвени води на София са огромен ресурс, който в момента почти не се използва и може да се приложи не само за сградата на Министерски съвет, а за значително намаляване на цената на парното. В тази насока можем да мислим и за проект за производство на електричество и топлоенергия от отпадната дървесина при поддръжката на зелените площи на София и териториите около нея, което също ще намали цената на парното и зависимостта на Топлофикация от Булгаргаз.

Един въпрос, над който можем да разсъждаваме заедно е  какво би трябвало да е основен приоритет на София по отношение на завода за боклук: отделянето на възможно най-малко въглероден диоксид при преработката на отпадъците чрез ограничаване на горенето на отпадъци или максималното възползване от възможностите за производство на топлоенергия и електричество, като по този начин намалим  цената на парното. Кое избирате?

Категория: Блог
  • Radka_Dimova казва:

    Здравейте. Заводът за отпадъци във Виена е в широкия център на града и работи. Докога ще чакаме да се построи такъв и в София?
    Предпочитам, приоритет при преработката на отпадъци в столицата, да бъде незамърсяване на околната среда. Достатъчно е прашно и опасно. Такъв проект е по-скъп, но в става въпрос за здравето и живота на много хора.

  • Иван Витанов казва:

    Здравейте. Въпроса, според мен, не е дали да е чисто или да произвежда максимално, а как да се постигнат и двете. Сигурен съм, че ЕК би подкрепила всеки иновативен и модерен проект, без значение от цената, разбира се, ако не е завишена. Покрай мои лични проекти в тази насока съм видял, че има много различни и доста добри неща, стига човек да има желание да ги приложи, а и цените им не са толкова големи. Също така, смятам, че не е лошо да се търси и решение за сега натрупаният боклук, който седи на сметището и след време ще бъде зарит и ще чакаме да се разложи, вместо това има варианти, които могат да погнат за преработката му и неговото намаляване, да това би оскъпило, но е нещо полезно и би донесло допълнителни приходи. Относно общинските сгради, до колкото знам, има пълна оценка на възможностите за подобряването на енергийната им ефективност, която залижава някъде по папките в МС. Но лично според мен, за енергията, която се произвежда от всички възможни такива източници, трябва да се търси вариант за използване от общината и жителите й, а не да се продава на НЕК, просто мисля, че това е едно истинско социално поведение, защото в противен случай, тази енергия ще бъде платена от всички жители на България чрез сметките им за ток, което не мисля, че е честно. Поздрави за добрата тема, защото тя е болна от много време и ако имаше желание за реализация, а не за кражби, то съм сисигурен, че отдавна щахме да сме я забраили!

  • Ljudmilblizneff казва:

    Мисля,че вного правилно кандидатът за бъдещ кмет се е насочил към въпроса за изграждането на Завод за битови отпадъци в или около София.
    Другият въпрос, по който би трябвало да вземе отношение епоред мен, е рационализирането на нормативната база и организацията на работа на столичната Топлофикация, които позволяват от гражданите да се взимат пари за недоставена услуга (топлинна енергия) чрез тази отромна фалшификация „топлинно счетоводство“ и нейната производна – „такса мощност“

Имейл адресът ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *

*

*