Георги Кадиев

Имаме право на промяна

За комфорта на ГЕРБ в Столична община

На вчерашната първа и тържествена сесия на СОС се случи нещо, неслучвало се последните 20 години. Искам да го разкажа така, както аз го видях …

На вчерашната първа и тържествена сесия на СОС се случи нещо, неслучвало се последните 20 години. Искам да го разкажа така, както аз го видях и усетих.

На заседание миналия понеделник групата общински съветници на БСП съвсем нережисирано решиха да предложим наш кандидат за председател на СОС. Без илюзията, че ще спечелим- все пак ГЕРБ има абсолютно мнозинство. Но като заявка за алтернативност и опозиционност. С явно гласуване решихме нашият кандидат за председател на СОС да бъде след това предложен за заместник-председател от името на БСП.

Съгласно правилника на СОС, председателят се избира с тайно гласуване. Зам.председателите се полагат на всяка политическа група в съвета /т.е. всяка партия или коалиция, която има поне 5 общински съветника/, всяка група си номинира своя, гласува се явно и по неписано правило без коментар от останалите.

На заседанието на групата на БСП с тайно гласуване, при две налични кандидатури, с 9:5 гласа бях избран да съм кандидатът на БСП за председател и съответно зам.председател на СОС. Аз се въздържах да гласувам.

На самото заседание на СОС ГЕРБ предложи Андрей Иванов с аргумента “хората гласуваха за нас, харесват ни така, както сме”. Разбира се, хората не гласуваха за Андрей Иванов, това е илюзия. Самата група на ГЕРБ е силно разцепена по отношение на него, но засега не смее да го каже открито. Владимир Каролев предложи 3 други кандидатури на ГЕРБ, само да не е Андрей Иванов, които разбира се веднага си направиха отвод. Аз казах, че не мога да гласувам за председател, който е бил в явен морален конфликт на интереси поне по един известен на мен случай- този с договора за 3.6 млн лева за системен интегратор на информационната система на общината, даден на фирма на съпруга на бившата съдружничка на Андрей Иванов и сегашна депутатка от ГЕРБ Стефани Михайлова.        При гласуването Андрей Иванов получи гласовете на ГЕРБ плюс 1, аз получих гласовете на БСП плюс 2, Синята коалиция плюс 1 пуснаха празни бюлетини. Полюсите бяха ясно очертани, нямаше особена изненада. Благодаря на колегите, че ме подкрепиха единодушно и на двамата външни съветници, дали гласа си за мен.

И така стигнахме до най-скандалната част- изборът на зам.председатели на СОС. Както вече написах по-горе, по правилник всяка група предлага такъв, той не се обсъжда, гласува се явно и просто се приема. Името няма значение, важен е принципът. А принципът е да не се месиш в решението на чужда група кого да номинира, и 20 години това не се е случвало.

Сега обаче се случи. ГЕРБ номинира Николай Стойнев и всички го подкрепихме. Синята коалиция номинира Вили Лилков и всички го подкрепихме.

БСП номинира мен, и всички без ГЕРБ ме подкрепиха. Самият ГЕРБ се разцепи на две: хората на Андрей Иванов гласуваха против мен, другите се въздържаха. И тъй като ми трябваха 31 гласа и без гласове от ГЕРБ няма да стане, не бях избран.

Настана смут и ГЕРБ поиска 15 минути почивка. Очевидно не знаеха какво да правят. Разправяли са се половин час, върнаха се и направиха изявление в стил “Всеки друг, ама не Кадиев”. И го обясниха с псевдо- аргумента, че не можело да съм заместник-председател, защото съм искал касиране на избора.

Групата на БСП ме номинира отново. Отново получих гласовете на всички без ГЕРБ. Този път ГЕРБ се разцери дори на три. Хората на Андрей Иванов против, останалите въздържали се, а Ирина Савина за мен. Разбира се, Ирина ще е съветник още ден-два и се връща зам.кмет. Предполагам има нещо да си връща на Андрей Иванов.

Позицията на заместник-председател на СОС е формална и не особено важна. Той участва в Председателски съвет, доминиран от ГЕРБ, който определя дневния ред на сесиите. Там най-много да се опита да вкара някой забавен доклад в дневния ред. Той замества председателя на СОС, ако е в отпуска и ако е изрично упълномощен. Вероятността Андрей Иванов при наличие на трима заместници да упълномощи мен е 0.00 %.

Това, което ги плаши е собственият им страх да не съм там и да гледам какво правят. ГЕРБ ИСКА КОМФОРТ, В КОЙТО ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БЕЗПРЕПЯТСТВЕНО. И съзнават, че нарушавам този комфорт. Затова не ме искат.

Сега най-важното е поведението на БСП в тази ситуация. Ние имаме правото на всяко заседание оттук нататък да предлагаме отново мен или ново име. Моето никога няма да мине, всяко друго ще мине веднага.

Аз имам своето мнение за поведение, но искам да чуя вашето.

Вие как мислите?

Категория: Блог

Имейл адресът ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *

*

*