Георги Кадиев

Имаме право на промяна

За прегрешението „Пеевски“ няма нито прошка, нито катарзис

Важно е ГЕРБ да се върне в парламента, а не всяка сутрин да висим на спасителния глас на „Атака“, казва депутатът от БСП Георги Кадиев
Интервю за в. Сега, 25.06.2013г, от ГАЛЯ ГОРАНОВА
снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ

Георги Кадиев

Георги Кадиев е роден на 28 август 1966 г. в Бургас. Бивш зам.-министър на финансите в кабинета „Станишев“ (2005-2007) и бивш общински съветник в София (2007-2013). Два пъти губи битката за кмет на София от кандидата на ГЕРБ Йорданка Фандъкова – през 2009 и 2011 г. На последните парламентарни избори бе избран за депутат от „Коалиция за България“.

––––

– Г-н Кадиев, радвам се, че имам възможността да направя първото си интервю с „вампир, който пие партийна кръв“. Защо БСП пропусна шанса си за катарзис на последния Национален съвет и отново сработи самоубийственият й инстинкт?

– Аз съм много разочарован от това, което се случи. Защото много хора искрено казаха това, което мислят, но гласуването не съответстваше на нагласите. От 120 човека само 6 да са „за“ оставка на Сергей Станишев за мен означава, че Националният съвет вече се е откъснал от партията си. В момента навсякъде в страната вървят партийни събрания, има различни мнения. Някъде са 20:10 в подкрепа на Станишев, другаде са 20:10 против Станишев, но никъде не съм видял резултат 110:6. Според мен БСП започва да се капсулира, да се затваря и да минава в кръгова отбрана като естествена реакция срещу външния натиск. Което в краткосрочен план може и да е добре, но в дългосрочен със сигурност е лошо. Защото първата стъпка е да се капсулираш, втората – да изгониш всички инакомислещи и третата е да се свиеш до най-твърдото си ядро. Ако БСП имаше някакво достойнство на последните избори, то е, че успя да привлече 200 000 гласа, които не са нито червени, нито дори леви, а просто хора от целия политически спектър, които видяха в БСП носител на някаква стабилност. Назначаването на Делян Пеевски за съжаление изличи това постижение само за 10 минути. И за такова прегрешение няма нито прошка, нито катарзис.

– Каква е тази уникална партия БСП, в която всички са критични към лидера си, но му гласуват доверие с аргументи от типа, че „не бил сега моментът“. И как за 12 години нито веднъж не се намери подходящият момент?

– Чух доста тактически аргументи от типа „не му е сега времето“, „няма да ни казват какво да правим“. За съжаление, не чух стратегически аргументи. Никой не каза, че оставането на лидера, например, е начин партията да се развива по-добре. Мисля, че изтървахме един сериозен шанс за реформа в БСП. И тук не става въпрос за фиксация върху личността на Сергей Станишев. Ако следващият председател бъде избран по същия начин и прави същите неща, по-добре да си стои Станишев. Но държа да подчертая, че номинацията на Делян Пеевски беше направена лично от Станишев, не от Изпълнителното бюро, не от Националния съвет. И затова отговорността трябваше да понесе той лично. По този начин ти даваш сигнал на всички останали в БСП, че такива действия се наказват. Иначе грешката се повтаря, както стана с номинацията на Иван Иванов за зам.-министър – отново направена от зам.-председател на БСП, без да мине през никакви органи за съгласуване. При положение че председателят и неговият заместник правят такива неща, естествено е моделът да се възпроизведе и надолу. Оправдания от типа „вие защо ме критикувате за Пеевски, не си ли спомняте как Борисов назначи бодигарда си Коджейков за шеф на НСО“ не са валидни, защото ние дойдохме, за да сме различни, а не същите като ГЕРБ.

– Инатът на Станишев не клати ли кабинета? Ето, сега недоволството се пренасочи към премиера Орешарски и улицата вече иска неговата оставка.

– Това беше и основният сблъсък по време на Националния съвет – дали оставката на Станишев ще доведе до падане на правителството или напротив, ще снеме напрежението. Ако в БСП има единодушие по нещо, то е, че правителството трябва да получи шанс да заработи. Аз считам, че оставката на Сергей Станишев щеше да даде шанс на това правителство, особено ако беше последвана от още няколко стъпки. Втората задължителна стъпка беше премиерът Орешарски да излезе от опеката на двете подкрепящи го партии – БСП и ДПС. Той трябваше да излезе и да каже: „Благодаря на двете партии, които ме номинираха, но оттук-нататък аз поемам управлението. Аз предлагам министрите и зам.-министрите, областните управители. Моята глава е в торбата“. А не да вади листчета от джобовете си и да им срича имената. Всичко това подронва авторитета на правителството. Още не е късно да го направи. И третата стъпка беше по някакъв начин да бъдат върнати депутатите от ГЕРБ в парламента – но не с извинения като в детската градина, а като им се обясни, че в тази сложна ситуация е добре да се завърнат поне за година в пленарната зала, за да бъдат приети важните неща и след това се отиде на предсрочни избори.

– Нещо като протегната ръка за съвместни действия ли?

– Не, нека да гласуват както искат, но да бъдат вътре в залата. Защото в момента какво се получава? Тях ги няма. Ние и ДПС имаме 120 гласа. За да започне изобщо работа парламентът, са нужни 121 гласа. Ако по някаква причина „Атака“ реши да не се регистрира, на практика няма парламент. И всяка сутрин ние висим на този един глас на „Атака“. А както виждате поведението на лидера Волен Сидеров далеч не е неукоримо. Самият аз не знам как бих реагирал на безобразното му поведение по време на Консултативния съвет при президента. Ако реагираме остро срещу него, утре „Атака“ няма да дойде в парламента и всичко приключва. Ако изобщо не реагираме пък, излиза, че сме тотално зависими от неговите прищевки.

– И ето как проблемният ви кворумоносител парализира цялата партия, даже цели две партии?

– Ами да. Във всяка ситуация трябва да мислиш дали утре в парламента ще има кворум. Което е ненормално. На нас ни предстоят тежки решения и не може да се пазарим за такива елементарни неща. Затова и предложих председателят на парламента да бъде от ГЕРБ, което колегите и досега не могат да ми простят. Но го направих по няколко причини. Първо – защото винаги досега партията с най-много мандати е имала председател, чисто исторически погледнато. Но най-важната причина беше, че исках ГЕРБ да са в залата. Просто предчувствах ескалацията на напрежението. По същия начин смятам, че е задължително да се направи усилие и да се разговаря с хората. Защото протестиращите нямат особен избор. Те вече тръгнаха и по някакъв начин трябва да излязат с достойнство от ситуацията. Не могат просто да спрат, защото е дошло лятото и е време за море. Сигурен съм, че няма да се откажат толкова лесно и ще изпаднем в една перманентна криза. Самото правителство не може да работи нормално в тази ситуация. И за да не се насочва цялата енергия срещу правителството, трябваше да се говори с тях и да се постигне някаква сделка. Примерно – че поемаме ангажимента да променим изборния кодекс до три месеца. И ако те продължат да настояват за предсрочни избори напролет – да поемем дори и този ангажимент.

– Удивителен е начинът, по който и БСП, и ДПС игнорират улицата. Доколкото съм в течение, тактиката на двете партии е „мълчим и чакаме протестите да утихнат от само себе си“.

– Не мисля, че ще утихнат от само себе си. Напротив – те се трансформираха в нещо като празник, повод да се видиш с приятели, в ритуал. Дори моите служители започнаха да идват със знамена на работа. Аз не искам тези млади и интелигентни момичета и момчета да протестират срещу правителството, което подкрепям. Само че не мога и да им го забраня. Те страдат от този абсолютен дефицит на справедливост, на който сме свидетели през последните години. Страдат и от задкулисието, което дърпаше конците и по времето на Иван Костов, и на царя, и на тройната коалиция, и на Бойко Борисов, и сега. Това взривяване на обстановката с Делян Пеевски беше ненужно и недопустимо. То е равносилно на политическо самоубийство.

– Вашето обяснение – защо беше направено?

– Нямам отговор и до момента. Не виждам нито един нормален аргумент за тази номинация. Тя не е „нестандартна“, тя е нелогична.

– Очаквате ли да последва вътрешнопартийна разправа с вас?

– Да, очаквам. Една от районните конференции вече прие декларация, с която снема политическото доверие от мен и Татяна Дончева. Аз самият предложих на Националния съвет да реши веднъж завинаги този въпрос и бях готов да напусна парламента и съвета в рамките на 5 секунди. Все пак не съм в политиката, за да ме одумват и да ме наричат „вампир“. Въпросът ми увисна във въздуха. Съветът изобщо не взе отношение по този въпрос, дори не го коментира. Подмина го, както подмина отговорността на Станишев за Пеевски.

– Смятате ли да напуснете партията? Ще употребите ли за нещо „партийната кръв, която пиете“, ако ми позволите израза?

– Ако БСП не се промени, ще понесе много сериозни сътресения. Не мисля, че ще се разцепи. Но ще загуби много от имиджа си на партия, способна на новаторски решения. БСП може да е всякаква, но в момента е най-демократичната партия в България. Нито в ДПС, нито в ГЕРБ, нито в „Атака“ могат да се говорят такива неща. Тъкмо заради тази демократичност съм в партията. Ако я загуби, губи и мен. Крайно време е всички тези хора, които ме подкрепиха и ми изпращаха съобщения и поздравления, да се организират и да престанат да бъдат миманс. Според мен трябва да се направи някаква платформа на лявомислещи хора, която да предложи алтернатива вътре в БСП.

– Опасявам се, че хората, които ви симпатизират, не искат и да чуят за БСП?

– Нека ги съберем тези хора и да чуем какво искат. Ако не искат и да чуят за БСП, а същевременно ги боли за лявото, ще помислим за други варианти.

Категория: Новини
  • Galabov казва:

    Наистина не знам кой и от каква глупост не се е вслушал в това да предложите на Герб председателският пост на парламента- да го бяхте дали и щеше да е съвсем различно. Вместо това опит за унизяване от ден първи- е така не става. Особено недопустимо беше държането като на някакъв трибунал и раздаването на присъди- Цветанов не е виновен, докато не е осъден.
    А по повод мнението Ви за подкрепа към кабинета Орешарски- късно! Орешарски не показа че умее да е самостоятелен.
    Единственият вариант за работещ кабинет с хоризонт повече от година виждам в избор на нов кабинет с премиер примерно … Георги Кадиев или друг от БСП, който не е пътешествал между партии.

Имейл адресът ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *

*

*