Георги Кадиев

Имаме право на промяна

За проблемите на хората с увреждания в София

Като част от поредицата срещи, които осъществявам с различни представители на гражданското общество, се срещнах с представители на Центъра за Независим живот. Не можахме да се видим лице в лице с повече представители от центъра поради транспортните проблеми на града ни, особено за трудно придвижващи се хора. За щастие скайп ни даде възможността за комуникация и от разстояние.

Наистина повечето хора не можем да си представим какъв проблем може да се окажат високите стъпала в автобусите, липсата на подходящи тротоари или бързо затварящите се врати на метрото. Или онези 20 сантиметра между перона и мотрисата на метрото, които са почти невъзможни за преодоляване с инвалидна количка. Именно това са и причините почти да не виждаме хора с увреждания по улиците на града. Не защото не съществуват. А защото няма как да излязат от вкъщи.

Столична община има три основни задължения относно тези хора: да им даде възможност да водят активен живот като им се помага да правят това, което не могат да правят сами, като осигури подходящ за ползване транспорт и като пригоди инфраструктурата на общината за хората с такива потребности.

Общината им предоставя две ключови услуги: личен асистент и специализиран транспорт. При сегашната си реализация обаче те са със сбъркана концепция и силно ограничен обем. На финансовата помощ за личен асистент се гледа като допълнително заплащане на член от семейството. Бърка се социалното подпомагане с даването на възможност на група от обществото да живее качествен и пълноценен живот.

Отделно, общината дава едва 2.50 лева на час за личен асистент, като силно ограничава и броя на часовете. Кандидатствате за 300 часа месечно, дават 120. Няма критерии, няма яснота кой е в комисията, тази комисия никога не вижда очи в очи самите хора с увреждания, работи само по документи. Как тогава разбира кой от какво има нужда, тези хора са със строго индивидуализирани проблеми.

Същевременно в момента специализираният транспорт се извършва от 5 коли за 19000 регистрирани души и става с предварителна заявка като понякога се налага да изпълнява и ролята на линейка.

Ще отправя питане към Столична община относно наредбата за личен асистент, за да се изчисти и изясни неговата функция и да се върне практиката той да е асистент за независим живот, не просто вид социална пенсия. Това трябва да се допълни от други специализирани услуги за останалите нуждаещи се от подобни дейности граждани.

Заедно с хората с увреждания ще направя и конкретни предложения за промяна на тази наредба, за да ангажира по-ясно и целенасочено Столична общината с проблемите на тази група от хора.

Категория: Блог
  • Belalov казва:

    Съмнявам се, че общината работи планомерно за свободното придвижване на хората с увреждания! Разбира се това струва много пари, но дори по-бавно не се прави! Обществените обекти продължават да са недостъпни, наредбата на СОС при всеки основен ремонт да се осигурява достъпът на хора с увреждания не се спазва! Дори на булевардите където е извършен ремонт и не са пропуснали да скосят бордюри, често това се прави така некачествено, че количка трудно може да премине! Когато г-жа Фандъкова забрани достъпът на граждани до заседания на СОС, залата определена за видеонаблюдение естествено е недостъпна за инвалиди! Така, че единственият гражданин с увреждания, който може да присъства на заседанията на СОС е зам.кметицата отговаряща по тези въпроси!?!

  • Vvasi казва:

    съгласна съм с теб,дори проблемите на хората с увреждания са още по-сериозни и не виждам как ще стане тяхното решаване защото се работи на парче.за мен най-важното е да имаме лични асистенти с достатъчно часове и добро заплащане,за да бъдат те мотивирани,а ние спокойни да живеем независим живот,защото без асистент аз не мога да изляза от вкъщи.какво от това,че са скосени бордюрите в този случай!

  • Lyudmila Borisova казва:

    Привет от мен.
    Лично аз също се „допрях“ до безхаберието на хората, работещи в Столична община. В двумилионен град, да имат само два специализирани превоза и дори да не си правят труда да се стремят да осигуряват равен достъп на всички граждани с увреждания.
    Също така там не са наясно изобщо какво значи да имаш стремеж да живееш живота си така, както си избрал, да не говорим пък ако си нямаш чужда помощ.
    Аз не живея в София, но реших да уча там магистратура по специалност, която я има само в София и Велико Търново. Подадох молба за ползване на специализиран правоз през времето докато посещавам лекции и упражнения… Отказаха ми, без дори да се замислят. Като „послушни“ бездушни чиновници ми цитираха някави членчета от Правилник, който изобщо не е съобразен със законовите уредби… Просто за тях е било достатъчнода видят в ТЕЛК-а ми, че нямам чужда помощ, че не живея в града, че не ползвам количка. Представа си нямат от спецификите на увреждане. Представа си нямат колко трудно се придвижвах с градския транспорт и едва не бях стъпквана, да не говорим пък да се кача в него. Благодарение на приятели, които много уважавам и обичам успях да изкарам първите лекции, свързани с поледица, затруднено придвижване и прочие.
    Абсурд е! Докога Столична Община мисли да продължава по същия начин и да проявява безхаберност и безотговорност към хората с уврреждания като цяло? Нужно ли е това излишно напрежение? Няма да се учудя ако ми кажат: „Избери си друго място, където да учиш“, нищо чудно… затова и нещата не се случват… затова и не трябва да ги оставяме на мира…

  • Георги Кадиев казва:

    На срещата споменаха подобен случай, може би вашия. Всъщност ако човек няма софийска адресна регистрация, не попада под възможността да ползва такъв паспорт, което също е абсурдно. Все едно някой човек с увреждане ще дойде специално от провинцията да се повози на софийски специализиран транспорт…

  • Lyudmila Borisova казва:

    Да, г-н Кадиев, заслужаваха да ги съдя за дискриминация, но решихме че има и друг вариант, поне на първо време… Но не ми се иска на следващите сесии да преживявам същите тегоби. Виждам, че сте имали среща с представители на ЦНЖ, те ми съдействаха и продължават да действат. На мен ми харесва да работя с тях. Относно регистрацията, тук в Стара Загора, когато се провеждат състезания за хора с увреждания или други мероприятия, никога не е бил отказван превоз, дори и на единични случаи, както при мен в София. Какво излиза, че не трябва да следвам стремежите си, само защото някой е решил, че „нещастният им правилник“ работи в полза на хората с увреждания… но само в София. За втори път се сблъсквам с такъв проблем. Първият бе във Варна, но кмета реагира бързо, защото в едно от изреченията си му зададох въпроса: Когато някой се качва в градския транспорт, кондуркторката дали пита откъде е, тя просто иска да се редовен платец и това е… за съжаление, както виждам, „ограничени мозъци“ все още не желаят да раздвижат сивото си вещество… Те дори не разговаряха с мен, да мевидят лице в лице, да съзрат „проблема“ отблизо. Просто поглеждат хартийката, наречена ТЕЛК и решават дали ставаш или не… нещастници… Моля да ме извините за някои от изразите ми, но по-положително в момента не мога да се изразя. Адмирации могат да получат само хора, като тези, които работят в ЦНЖ и изобщо хора, които знаят какво е човешко право!!!

    С уважение: Людмила Борисова, гр. Стара Загора

  • Lyudmila Borisova казва:

    …и още нещо, дискриминация претърпяват дори и хората, живеещи в Столична община… но не евремето сега да кажа колко неща съм забелязала, докато течаха лекциите, там също срещнах доста хора с увреждания…

    Л.Борисова, Стара Загора

  • Паркиращ казва:

    Много често виждам да ползват инвалидните места в „синята зона“ в центъра на София скъпи коли със стикер на инвалид на предното стъкло от които слизат или се качват млади хора във видимо отлично здраве. Вероятно това са коли които са регистрирани на инвалиди. Не считате ли, че наредбата на Общината за „синята зона“ следва да се промени в посока ползване на местата за инвалиди само от коли в които има присъствие на инвалидизирано лице?

Имейл адресът ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *

*

*