Георги Кадиев

Имаме право на промяна

За формирането на заплатите при учителите, оставките на министри и т.н.

Има едно нещо, което не мога да разбера, и това е защо никой не обясни на човешки език как се образуват заплатите в образованието, да видим къде е проблема и кой може да го реши.
От 2006 има нова система на финансиране на образованието. Министерство на финансите съвместно с министерство на образованието въведе така наречения „единен стандарт за издръжка на ученик“. Този стандарт включва в себе си както издръжка и заплати, така и капиталовите разходи на училищата.
Общините подават в МОН така наречения Образец 1, с който показват колко учащи се има в общината. Образецът се утвърждава с подписа на министъра на образованието. След това министерство на финансите просто умножава броя на учениците по сумата, полагаща се за ученик по единния стандарт /има малък детайл- общините са разделени на 4 групи и сумата по единния стандарт е различна за всяка група, но засега оставяме това настрана/. Получената сума се превежда от МФ на съответната община и образува нейния бюджет за образование. Забележете: колко от тази сума отива за заплати и колко за ремонти е решение само и единствено на общината, не на МФ или на МОН, и в това е коренната разлика със старата система.
Проблемите са два:
Проблем 1: сумата, която се полага на ученик по единния стандарт е ниска. Съответно общия бюджет за образование на общините е нисък. Тук вече е ролята на правителството да реши какъв % от БВП ще отива за образование, оттам колко се пада на ученик и съответно колко се превежда на община. Факт е, че според Закона за бюджета трябва да е 4.18 %, но инфлацията ще ни „изненада“ и с високо БВП и в крайна сметка даденото за образование през тази година едва ли ще надхвърли 4 % от БВП.
Проблем 2: системата на въвеждане на единния стандарт е правилна, но е спряла по средата. Спряла е на ниво община, а как вътре общината разпределя тези средства си остава нейно решение. Т.е. тя може да си прави местна политика като пренасочва пари от едно училище към друго. Парите пак остават за образование, но вече картината се променя. А би трябвало системата да се сведе до ниво училище, не само до ниво община. Това вече се казва делегиран бюджет на училищата– всяко училище получава бюджет съобразно стандарта и бройката ученици в него, а дали директорът държи 10 учители или 20 на работа си е негово решение. В някой общини го има. В София, разбира се, го няма. Сигурно защото зам.кметицата по образованието вместо да си оправи делегираните бюджети ходи да гледа Бриго Аспарухов дали е пред кабинета на Борисов. За кмета Борисов не говорим, не съм го чул една дума да каже покрай стачката- ни лук ял, ни лук мирисал. А при делегиран бюджет много проблеми в училищата можеха вече да са решени. Затова сме го записали и като точка 1 от платформата ни в частта си за образование.
Оставката на министри няма да реши проблема. Не се водете по емоции. Харесваме или не харесваме Вълчев и Орешарски, остават или си отиват, няма никакво значение и не ни дава решение- в дадената ситуация е абсурд да се приеме 100 % увеличение. Дори се чудя на колегите от МФ как са вързали бюджета за 2008 с вече предложеното 32 % увеличение. При положение, че средно на година даваме 10 % увеличение за бюджетния сектор, и че учителите са 1/3 от него, ако на тях дадем 30-ина %, на останалите 2/3 трябва да дадем 0 %. А там са не само депутатите и държавната администрация, там са и здравните работници, и отбрана, и МВР, и социални работници, и кой ли не още. Има и втори вариант, разбира се- намаление на целия бюджетен сектор с 8-10 %, и така спестените пари отиват за учителите. При 480 000 души в него, това означава около 45 000 съкратени. Не знам за другите министерства, но митници, НАП и АДВ изнемогват и при сегашния състав, а ако им вземат 10 %, отражението върху качеството на събиране на приходите ще е драматично.
Ставам банален, но без крачка назад и от двете страни няма да излезем от тази задънена улица. Синдикатите да свалят процента на увеличение. Правителството да даде максимален бонус за 2007 във вид на 14 заплата или дори повече, а за 2008 да преценява кое е възможното- но очевидно трябва да е повече от предложеното към момента. Общините да въведат делегираните бюджети. Директорите да оптимизират учителския състав, т.е. да съкратят некадърните. Учителите да се дообразоват, вместо да карат таксита след работно време. За да тръгнат децата най-после на училище.
Категория: Блог
  • belalov казва:

    Абсолютно разумен коментар, но има много подстрекатели, които искат да яхнат стачката, а не да решат проблема. Самите родители са много търпеливи да гледат как учителите се интересуват само от пари, но не и качеството на продукта, който дават срещу тях. Тезата им е, че за малко пари има нисък резултат. Възможно е обаче да откажа да давам и малкото пари които сега им се дават. До онзи ден си мислехме с жена ми, че училището на сина ми стачкува (нямат домашни, не взимат уроци, дори учебниците не бяха определили ), оказа се, че стачкуват едва от вчера, но то разлика няма освен, че сега децата не ходят до сградата в която учат!

Имейл адресът ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *

*

*