Георги Кадиев

Имаме право на промяна

КЪДЕ СБЪРКАХМЕ ЖАНРА?

Ще ползвам една реплика на Румен Петков, дадена по друг повод, и ще направя малко критика и самокритика. И аз, и Сергей Станишев сбъркахме жанра с поведението си последните дни.
Нека обясня накратко: на 31 август пленум на Софийския градски съвет на БСП обяви 13 номинации за кмет на София и даде срок до 5 септември номинираните да депозират автобиографии и мотивационни писма, с които да потвърдят желанието си да участват във вътрешнопартиен избор. Вечерта на 5 септември се оказа, че от всички 13 номинирани единственият подал документи съм аз.
Какви са мотивите на другите не знам и не е моя работа да питам. Знам моите мотиви– просто виждам това като естествен ход на случващото се в живота ми след 2 години в Министерство на финансите и две години общински съветник. Мандатът на сегашния кмет е преполовен, новият кмет няма да има време да се ориентира и по-добре е да влезе с летящ старт, т.е. да е човек, имащ пряк досег със Столична община.
След обяваването на факта, че има една единствена кандидатура започна някаква псевдодрама, която доведе и до въпросното сбъркване на жанра.
А псевдодрамата е, че на номинацията ми се гледа като на заявка за председател на БСП. Един вид, кметските сме ги отписали, шанс няма, обаче той всъщност се готви за председател… Станишев обяви как съм много хубав, ама ако може друг да е- широкомащабен, извънпартиен… Изобщо всеки друг, ама не тоя.
Имам огромна разлика в разбиранията със Станишев по този въпрос, и те са принципни. Не че много държа да съм кандидат на БСП за кмет. Това си е на баир лозе отвсякъде след тази загуба на 5 юли. До такава степен на баир лози, че както виждате никой не иска- ни Станишев, членове на изпълнително бюро, ни широкомащабни, нито извънпартийни, нито извънземни даже. .
Мисля, че формулата «извънпартийна кандидатура» е много удобна, но е бягство от политическа отговорност. Изпраща лош сигнал. Как мотивираме хората да работят и членуват в БСП, ако се срамуваме от собствените си кадри? Те тесномащабни ли са и кой ни дава правото да ги определяме като такива? И кой и как дефинира мащабността- аз например до 2005, когато влязох в БСП съм бил широкомащабен, а сега вече не?
Мисля, че кандидатурата категорично трябва да е силно политическа. Нейна задача не е само да стане кмет на София. Това е технократската част. София така или иначе не може да се управлява ляво или дясно, там важна до голяма степен е личността на кмета- може ли бързо да решава нещата, има ли визия, има ли склонност за корупция, заиграва ли се с бизнес интереси? Иначе ремонтът на улици и детски градини не е нито ляв, нито десен.
Тази кандидатура на БСП обаче има и много тежка политическа задача. И тя не е просто за възраждане на една партия в нокдаун. Става въпрос за нещо далеч по-важно.
Предполагам сините няма да имат кандидатура в София. Предполагам и повечето останали няма да имат. Дори няма да се учудя, ако са просто две кандидатури- ГЕРБ срещу БСП.
На пръв поглед, ако г-жа Фандъкова е срещу мен, това ще е избор дясно срещу ляво, педагог срещу икономист, жена срещу мъж, човек на Борисов срещу човек, който не е на Борисов.
Но всъщност ще е избор демокрация срещу анти-демокрация. Монопол срещу анти-монопол. Не че Борисов е тръгнал умишлено да става диктатор- не мисля, че в ЕС някой лесно ще позволи това. Но желанието да мачка и налага мнението си, да не споделя властта с никого и изявленията ГЕРБ да управлява 30 години са ясни сигнали. Това би могло бавно и незабележимо да доведе до пълен монопол на една политическа партия, подчиняващ общество, икономика и медии само и единствено на себе си и своите интереси. Слушаш- ядеш. Не слушаш- не ядеш.
Ето това е състезанието, в който участвам. Двубоят на 15 ноември не е Кадиев- Станишев. Сигурно някога някъде и той ще се състои, но не сега и не тук. Двубоят е демократично развитие срещу монопол.
За целта на БСП й трябва ново мислене, ново говорене. За да стане символът на това демократично развитие. Знам, че в момента звучи невероятно, след всички обвинения, които се изсипват върху БСП и бившите й министри. Но и не виждам коя друга партия може да го направи. Обръщането към обществото, търсенето на нетрадиционни партньори, завършване на посткомунистическия преход и превръщане в модерна европейска лява партия е изключително обемна задача, която може да започне именно от изборите в София. За да бъде БСП алтернативата на управлението на ГЕРБ.
Това е голямата задача за изборите за София. Разбира се, аз имам и своето лично его и мотивация- никой не иска да го бият като магаре насред столицата. Но това е просто допълващ елемент, не основното.
Затова мисля да поправя жанра. Нямам намерение да се занимавам с репликиране на Станишев, нито изкуствено да се сдобрявам с него пред камерите, нито да се усмихваме двамата от плакати. Различни сме, алтернативни сме, драма няма.
В момента бягаме по две различни писти- моята на кметските избори в София и неговата на партийния конгрес на 18 октомври. Аз гледам моята работа, той неговата. Пък ако реши да номинира широкомащабна кандидатура за конференцията на 7 октомври- be my guest, нека конференцията избере по-добрия.
А по въпроса дали ще се състезавам за председател на БСП- не му е времето. Попитайте ме отново на 16 ноември.

Категория: Блог

Имейл адресът ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *

*

*