Георги Кадиев

Имаме право на промяна

Габрово като Ватерло за БСП

Никога не съм претендирал да познавам Габрово, не претендирам и сега. Отидох там за ден да помогна в кампанията на нашия кандидат Николай Григоров и ето част от изводите, които си направих от посещението.

Николай за мен беше най-солидният и най-нормален кандидат. Нормален в смисъл разбран, неексцентричен, с опита на два мандата общински съветник и една година в парламента. И с тежестта на едни загубени избори през 2007.

Умишлено няма да коментирам другите кандидати. Който се е интересувал, знае. Въпросът не е колко лоши са те и колко добри ние. Нека се опитаме да видим гредата в окото си.

На 5 юли 2009 БСП спечели около 6 000 гласа. Сега през цялото време ме убеждаваха, че чакаме същите гласове и сигурен балотаж при  ниска активност. Спечелихме едва около 2 650 гласа или 16.51 %. Липсват 3 400 червени гласа. Нека кажа, че не обвинявам Николай Григоров по никакъв начин. Напротив, той направи добра кампания и заслужаваше далеч по-добър резултат. Но понякога човек просто трябва да изчака да минат две-три води, преди да дойде неговата. Очевидно в сегашното състояние това са възможностите на БСП.

ГЕРБ спечели с 57.38 % от гласовете, но всъщност е най-губещата в номинално изражение партия. През юли 2009 има около 18 500 гласа, сега са малко над 9 000. Липсват около 8 500 герберски гласа.

РЗС направи неочаквано силен резултат от 10.49 % от гласовете. Странното е, че имат много гласове по селата в общината, като на места протоколи показват дори първа позиция на партията. Което ме навява на определени мисли, както сигурен съм и вас, но доказателства няма.

Синята коалиция се представи слабо. Дори и в син град като Габрово едва докрета до 8.42%. Вярно, повече като проценти от резултатите през 2009, но като гласове е минимално, някъде около 1400 гласа.

Крайно слабо представяне на Атака. Твърди се, че негласно са призовали хората си да гласуват за ГЕРБ още на първи тур, поради което и имат едва около 3 %. Ако е така, груба грешка на Волен Сидеров- размяната на гласове винаги би трябвало да става на втория тур. На първия всъщност показваш силата си.

Всичко това на фона на отчайващо слаба активност от 25.55 %. И ме води до извода, че доверието към ГЕРБ спада сериозно, но не идва към БСП, нито към другите партии, а отива в негласуващите. В тези, които са разочаровани, не вярват на сегашните, но и не виждат никого като алтернатива.

И така стигам до въпроса какво трябва да направи БСП в подобна ситуация. За да бъде припозната като алтернатива, да възвърне надеждата и доверието, веднъж вече загубени.

И ето моя отговор:

– Трябва ново лице. Ново лице в смисъла на нови послания, ново поведение, нова харизма. Нещо свежо, нещо новаторско и атрактивно. Нещо, което да направи БСП да изглежда модерна партия от XXI век. Това означава и нови кадрови решения, но не се вторачвайте в това. Пикантно е, но не решава проблема. Смените на ръководни кадри са просто средство за постигане на целта, не цел.

– Трябва нова структура. Сегашната очевидно е правена за други времена и не върши работа.

Тези две неща са много мащабна реформа. Не завиждам на този, който се хване да ги върши. Но и нямаме особен избор. Освен ако не искаме  резултатите от Габрово да се повторят след година на местни и президентски избори.

Категория: Блог
  • Ronadoneva казва:

    Az sam ot Gabrovo a zivej v Burgas! Dva korenno razli4ni grada i saotvetno mantaliteti! I v dvata grada kmeta e ot GERB! Nisto ne se vizda! kato promjna, kato podobrenie! Bezvremie! A sega nakade! Kak li gi vizdat nestata ot kam pavetata v Sofij! Parite sa vazni no ne vsi4ko e pari g-da politisi! Trjbva otnoshenie!

  • Tzveta казва:

    Много точно е казано,и колко по бързо започне реформата толкова по добре1

  • Nachko_i казва:

    Вие, г-н Кадиев знаете най-добре колко от гласовете си отиват само заради марката „БСП“.Казвам марака а не партия, защото според мен в тази организация ръководят предимно финансовите интереси.Истината е , че дори и ново лице със свежите си идеи няма да промени нищо докато в върховете на партията се виждат хора като „пикаещия в шадравани“- Р.петков, Р.Овч,Георги Гергов-ци, малодушния Станишко и да не изброявам други , че списъка е безкраен.

  • slavov казва:

    25 % избирателна активност на местни избори е сигнал, че демокрацията в България е болна. Общинската изпълнителна власт е в най-пряка връзка със задоволяването на ежедневните нужди на населението. Като не гласуват останалите 75 % казват – „Не вярваме на никой от тези, които предлагат своите политически оферти“. Що се отнася до БСП, даже доверието в ГЕРБ да спадне значително, доверието към социалистическата партия в този и вид, с това ръководство няма да се повиши и с една степен. Учителят, водачът на такси, човекът зад сергията, зад машината ще подкрепят този, който им осигури сигурност на работното място, платежоспособни клиенти, добро медицинско обслужване и качествено образование за децата им, а не този, който се хвали пред медиите, че джобът на българина почнал да се пълни, този, който търгува с политическото си положение, който оперира с публичните средства в интерес на приятелски кръгове. Хората в Габрово, като че ли не са припознали сред кандидатите за кметове политици от първия вид.

  • Dentchoslavov казва:

    Бих искал да добавя още нещо към предходния ми коментар. За да погледнат хората към социалистическата партия тя трябва да има оригинални идеи за социални промени и тези идеи трябва да стигат до тях. Медиите са голямо оръжие. Пример за медийна демокрация е Италия. Сега рейтингът на ГЕРБ се поддържа от операциите срещу организираната престъпност. Но тези операции нямаше да станат известни, ако актовете по задържане на лицата, срещу които ще се повдига обвинение не се показваха с рекламна цел. Дали това е морално, не мога да преценя, но тази политическа техника, е сред позволените, и който може я използва. ГЕРБ има и друго предимство. Тя има представителност. Законодаелната и политика показва, че тя е партия на малкия и среден бизнес. При парламентарни или местни избори малките и средни предприемачи, които са свързани по един или друг начин с управляващите имат на разположение твърди групи гласоподаватели – собствените им работници. За разлика от голямата корпорация, в която личностните връзки между работещи и ръководство са по-слаби, в малките предприятия работодателят и работниците са като едно семейство, въпреки че интересите им понякога са взаимноизключващи се. Социалистическата партия има твърде неясна представителност. За да я придобие тя трябва да отправя ясни и лесно разбираеми послания към социалните групи, чиито интереси претендира да защитава. Един малък пример. Законът за гражданската конфискация не включва в приложното си поле престъпленията по служба, за които най-често са привличани под отговорност лицата, заемащи публични длъжности. Даже и да бъде осъден един министър, имуществото му, което не съответства на неговите доходи няма да бъде отнето. Какво пречи на социалистическата пария да внесе законопроект за изменение на закона? Осемдесет процента от населението ще подкрепи такава поправка. Несправедливости има и в данъчните закони и в законите, които създават моноплно полжение на някои уж „свободни“ професии – нотариуси, съдебни изпълнители, експерт счетоводители . Избирателите подхождат към политиците, водени от собствения си интерес и колкото по-голяма социална група ще се възползва от една законодателна поправка, толкова по-голяма ще е подкрепата за партията, която я предлага.

  • Калоян Желев казва:

    Здравейте, г-н Кадиев,
    Чета размислите Ви по темата „Габрово“ и си мисля, че най-притеснителното действително е увеличаването на броя на негласуващите. Липса на заинтересованост за собствената си съдба или пълна липса на доверие в политическата система в актуалния й вид? Вие изберете, но фактът е един: избирателите са преуморени от поднасянето на едно и също политическо „меню“, което очевидно не е достатъчно за да се роди достатъчно силен нов импулс за промяна. Далеч не само в БСП. Просто обществото в този си „вид“ може само това, което демонстрира в момента – посредствена незаинтересованост за съдбата си. За мен няма по-страшен извод от този и ако той не ни предизвика към решителни действия, сме обречени да бъдем вечното предградие на континента – мисъл, която най-меко казано никак не ме радва.

Имейл адресът ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *

*

*