Георги Кадиев

Имаме право на промяна

Некадърността е запазена марка на ГЕРБ

Кметът Йорданка Фандъкова става безкомпромисна единствено когато медиите знаят за скандала
МАРИЯ КОЙЧЕВА
Скандалът за заплатата на районния кмет на „Изгрев“ е известен на столичния кмет Йорданка Фандъкова от есента на миналата година. Но тя стана безкомпромисна едва преди седмица, когато информацията стигна до медиите.
„Карам старо пежо 306, ако се прибера в 22-22.30 ч. от работа, е добре, имам две деца, живея в „Дианабад“ и винаги помагам на хората“. Не просто кмет, а образцов кмет. Такъв е в собствените си очи Димитър Димитров, кмет на столичния район „Изгрев“. Готовността, с която се притичва „да мести кашпите на хората“, щеше да е трогателно изключение в общия администраторски фон, ако Димитров не я гарнираше с автощедрост отвъд закона. За усърдието си той си е определил да получава на месец от 1307 до 3040 лв. При положение че таванът за неговата длъжност, определен от общинския съвет, е 1252 лв.Димитър Димитров е само пример за „дългата резервна скамейка“ на ГЕРБ от тарикати. След калинките с фалшиви дипломи в земеделието, билгейтс (без никакви дипломи) в „Напоителните системи“, 28-годишната еколожка начело на бордовете на директорите на АЕЦ „Козлодуй“ и на държавните „Мини Марица-изток“, Димитров не е кой знае какво. Но илюстрира прекрасно политиката на ГЕРБ.

Нелепите обяснения на районния кмет за странните колебания не само в неговата заплата, но и в тези на счетоводители, секретарки и т.н., пришпориха Йорданка Фандъкова да му поиска оставката. Искането прозвуча малко театрално, защото кметицата можеше просто да внесе доклад в общинския съвет за освобождаването на Димитров, а не да се надява цяла седмица той да се вслуша във волята й. Зад безкомпромисната й решителност се крие нещо съвсем друго.

Фандъкова знае за тези нарушения

още от септември 2012 г., когато не опозиционен враг, а неин съпартиец е сигнализирал освен за огромните заплати в район „Изгрев“ и за много други нарушения. Явно половин година Фандъкова е мислила как точно да поиска оставката на подчинения си. И сега сигурно ще каже редовната си фраза „Мисля, че съм доказала, че винаги, щом се съмнявам, правя проверка и не се страхувам да искам оставки“. Какво ли обаче щеше да стане със сигнала, ако той не беше изнесен в медиите от общинския съветник от БСП Георги Кадиев?

Всъщност злоупотребите невинаги са причина за раздяла в средите на ГЕРБ противно на клетвите, че всеки, който сгази лука, си отива. По-често наблюдавана практика при тази партия е да брани до последно най-верните си активисти, а за целите на борбата с корупцията да жертва незначителни партийни кадри. Показателен за тази практика е друг скандал от периметъра на Столична община. Миналото лято транспортният бос Миролюб Столарски си поиска 3.2 млн. лв. лихви за забавени плащания по договора му за част от линиите на градския транспорт. Седмици наред опозицията и медиите се питаха откъде идва космическата лихва. Седмици наред зам.-кметовете на ГЕРБ Любомир Христов и Дончо Барбалов и шефът на транспортната комисия Радослав Тошев бранеха абсурдната сума с нарастващо абсурдни аргументи. Накрая се оказа, че има „техническа грешка“, и лихвата падна до 631 000 лв.

Напълно логично е при такъв скандален опит за ощетяване на общината с 2.6 млн. лв. да се отстранят зам.-кметовете, но те се разминаха само с предупреждение, което според Фандъкова е „доста сериозно наказание“. За сметка на това бяха освободени дребни служители, които неведнъж казаха, че са получавали нареждания от зам.-кметовете на Столична община, а не обратното. Те обаче получиха похвала, че навреме са се усетили и са предотвратили този „гаф за милиони“, въпреки че за него сигнализира опозицията.

Очевидно е, че действията по назначаването

на калинки са мотивирани корупционно, освобождаването им след скандал става неотложно, ако калинката е дребна. Колкото по-нагоре е изпълзяла, в толкова повече схеми се е оплела и отстраняването й става по-сложно, а и опасно.

Не един и два скандала са били потушавани с обещания за проверки, чиито резултати никога не се материализират. На не един и два скандала в средите на ГЕРБ се гледа с насмешка, докато шумът в медиите не стане нетърпим – справка: покупките на шефа на „Софийски имоти“, в които ГЕРБ отначало не виждаше нищо нередно.

ГЕРБ започна историята си в София с обещанията на Бойко Борисов за премахване на корупцията и прозрачност във всяка дейност. 8 години по-късно от тези обещания няма и помен. Проблемът с Димитър Димитров дори не започва и не свършва с краткия му престой в район „Изгрев“. Той е просто страничен ефект от сложните му връзки с централната власт – в политическата му биография вече има дисциплинарно уволнение от държавен фонд „Земеделие“. Но това не пречи за издигането му за районен кмет. Димитров е толкова ценен кадър, че веднъж отстранен от ГЕРБ, започва да работи за ГЕРБ не на едно, а на две места – „смешната“ си заплата на кмет допълва с граждански договор в транспортното министерство. „Хората на ГЕРБ знаят кога да си тръгнат, без да правят скандали“, беше казал премиерът преди една година по повод друга много знакова софийска оставка, подадена зорлем – на бившия председател на СОС Андрей Иванов.

ГЕРБ действително ще остави трудно заличима следа с изключителното си умение да назначава предимно некадърници, след това да ги отстранява, представяйки го за невиждана принципност и мъдрост. Естествено, че всичко заприлича на фарс. Онова, което още не се е превърнало в общодостъпна истина, е, че управлението на ГЕРБ бе не само некадърно, но и корумпирано. А българите не се научиха да бъдат нащрек, когато ги заливат с гръмки обещания за нов морал в политиката и за най-решителна борба с корупцията.

Категория: Новини

Имейл адресът ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *

*

*