Георги Кадиев

Имаме право на промяна

Не слушай Нетаняху какво говори, гледай какво прави

Не слушай Нетаняху какво говори, гледай какво прави. Израел увеличи ставката си по ДДС от 15.5 % на 16.5 % от 1 юли 2009.

Причината? Падащи приходи, проблемен бюджетен дефицит, необходимост от бързи свежи приходи за покриване на бюджетни задължения. Проблеми като на повечето държави по света, включително България.

И тъй като приходите им се увеличиха над очаваното, от 1 януари 2010 намалиха ставката си с 0.5 % на 16 %. Което и премиерът Нетаняху предложи като политика на България, спестявайки обаче първата половина от действията си.

Има доста минуси и един плюс в такова намаление.

На първо място, това е загуба за бюджета от около 170 милиона лева на година. Не мисля, че държавата може да си го позволи в момента. Планът по изпълнение на ДДС и без друго е свръхоптимистичен и завишен поне с 400 милиона лева. Реформите в приходните агенции вървят в според мен напълно грешна посока. На кого беше нужно да закрива АДВ, което едвам спряхме да се случи през 2008? На кого беше нужно закриване на 29 териториални данъчни дирекции и създаване на пет нови, с което на практика се стигна до мечтаното от Мургина централизиране на ревизиите? Сега вече “ръчното” управление на ревизии от страна на политици е далеч по-лесно, да не говорим за загубена ценна местна информация и безмислени командировки на екипи от Бургас в Сливен, от Шумен във Варна и от Пазарджик в Пловдив примерно. На кого беше нужно 2 месеца да прави конкурс за директори на регионални митнически дирекции, да ги назначи на 26 ноември 2009 и със заповед на Дянков да закрие тия дирекции на 30 ноември 2009? Не знаеше ли Дянков пет дни по-рано, че ще закрива дирекциите, та да не кара хората като изоглавени да подават документи и кандидатстват? Убедени ли са ГЕРБ в 100-процентовите си политически назначения в една от най-важните дирекции в НАП “Големи данъкоплатци и осигурители”? И какво правим, ако в тази дирекция, събираща над 60 % от данъчните приходи на НАП се появи проблем?

На второ място, губим възможността да влияем върху инфлацията чрез намаляване на ставката на ДДС. В момента изпълняваме този критерий за ERM-2, няма смисъл да гърмим патрони. Оставете го за по-тежки времена. Не че 0.5 % намаление ще свали кой знае колко цените, освен може би на регулираните монополни цени, но все е от полза. Когато се бориш за влизане в еврозоната всяка десета инфлация е важна.

На трето място, основната идея за намаляване на ставката на ДДС винаги е била борба със сивата икономика. Да направим икономически по-безмислено източването на ДДС, да не си струва риска. Нещо като корпоративния данък- при 10 % данък за какво да криеш печалби, като самото криене ти струва почти колкото данъка? Само че за това трябва сериозно намаляване на ставката на ДДС от поне 3-4 пункта. Иначе както източват при 20 %, така с удоволствие ще източват при 19.5 %.

На четвърто място, няма никаква директна връзка между намаляване на ставката с 0.5 % и повишен приток на чужди инвестиции, както обяви премиерът Борисов. Ставката по данък на потреблението, какъвто е ДДС е много назад в класацията от фактори, влияещи на инвеститорите. Дори не съм сигурен дали изобщо е там. По принцип най-важните фактори въобще не са данъчни, да не говорим за ДДС. Важна е регулаторна рамка, административен капацитет, върховенство на закона, състояние на работна сила, осигурителна тежест, едва тогава данъци.

Единственият плюс от плавно намаляване на ДДС е да се избегне изкуствено забавяне на сделки и преместването им към дата след намаляване на ставката. Това, което данъчните консултанти наричат “one-time tax-planning opportunity”, т.е. еднократна възможност за правилно данъчно планиране. При плавно намаляване стимулът на фирмите да се възползват е по-малък. Но този плюс е напълно недостатъчен да компенсира останалите минуси.

Повечето държави вървят в обратна посока. Естония увеличи ставката с 2 % от 1 юли 2009. Латвия- с 3 % от 1 януари 2009. Литва- веднъж с 1 % от 1 януари 2009 и втори път с 2 % от 1 юли 2009. Чехия – с 1 % от 1 януари 2010. Хърватска – с 1 % от 1 август 2009. Единствено Великобритания като анти-кризисна мярка намали ДДС от 17.5 % на 15 % от 1 декември 2008, но се върна към старата ставка от 1 януари 2010.

Затова предлагам ГЕРБ да се откаже от тази идея. Не е добра в момента. Да стегнат администрацията, да я обучат, мотивират, да вдигнат събираемостта. Да забранят на депутатите си да мишкуват по места. В разходната част правете каквото искате, г-да управляващи, но в приходната не пипайте. И когато това стане, едва тогава мислете за намаление на ДДС.

Категория: Блог
  • Елена Запрянова-Радонова казва:

    Благодаря за компетентното Ви мнение! Успешен и ползотворен ден!

  • slavov казва:

    Здравейте г-н Кадиев
    Съгласен съм с вас, че ако се намали ставката на ДДС, ще намалеят приходите в бюджета. Но намаляването на ДДС, ще намали цените на стоки от първа необходимост, т.е. покупателната възможност на най-бедните ще се увеличи. Няма ли да бъде справедливо, дупката в бюджета да се запълни с приходи от увеличен данък върху доходите. Да се върнем към диференцираното облагане, но не към онези абсурдни скали, които съществуваха в предишни данъчни закони и които облагаха са най-високи ставки, сравнително ниски доходи. Една диференцирана скала, която да започва с 10% /5% за дивиденти/данък за доходи до 240 000 лв.годишно/това е таванът на масовите доходи от труд у нас/ и завършва с 40 % /35 % за дивиденти/данък върху доходи за лични нужди в размер над 2000 000 годишно/такива доходи са най-вече от собственост-дивиденти, ренти и др/. Какво е вашето отношение към диференцираното облагане на доходите?

Имейл адресът ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *

*

*