Георги Кадиев

Имаме право на промяна

Първата крачка към реформата в БСП са изборите в София

– Как оценявате управлението на София през последните години? Преди Бойко Борисов да бъде избран за кмет през 2005 г., често се говореше за модела „Софиянски – Антоан Николов“, беше ли променен този модел на управление от 2005 година досега?

– Управлението на София върви по инерция от двайсет години насам. По един и същ начин едни и същи фирми се въртят около Столична община и въртят своите малки и големи далавери. В администрацията работят същите хора. В това отношение нищо не се е променило. Едно от нещата, които бих искал да направя, ако спечеля изборите, е да премахна модела „Софиянски“. Това е разликата между мен и г-жа Фандъкова, която казва, че просто ще продължи сегашния модел на управление. Разликата е, че тя в този смисъл е продължител на статуквото, а аз съм изразител на промяната. Наистина искам да променя София. Искам сериозни промени в администрацията, включително цялостна промяна на структурата на администрацията промяна на начина, по който се мотивират хората, за да работят там. Това не значи, че ще правя чистка или лов на вещици, но има хора, които от години са заспали на работните си места и трябва да бъдат сменени. Това се отнася главно за Висшите етажи на администрацията. Другото – всички тези фирми и фирмички, въртящи се около Столична община, трябва да разберат, че бизнесът с комисионите рязко ще спадне. Ако искат той да продължи, да гласуват за някого другиго.

– Да, но когато се говореше за модела „Софиянски – Антоан Николов“, той беше дефиниран като „всички на масата“, в това число и БСП. В този смисъл самата БСП готова ли е да промени модела, в който самата тя е участвала?

– Аз не съм бил на масата в общината, нито съм бил на масата в държавата, фактът, че напуснах правителството на Станишев в средата на 2007 г. именно в знак на несъгласие с аферите в Министерството на финансите е доказателство за това. Колко заместник-министри са си отишли от управлението с такива мотиви, а не защото са били хванати в някаква далавера? Колкото до модела „Софиянски“, всички данни за корупция ще бъдат извадени на светло, независимо от това дали има замесени хора от БСП. Всеки трябва да носи своята отговорност, защото корупцията е индивидуален акт. Тя не може да бъде акт на една или друга политическа сила. Не може да се каже, че политическата партия X е изцяло корумпирана, а политическата партия У е чиста като сълза. Няма такова нещо. Гнили ябълки има и при едните, и при другите. Ще кажа още веднъж: ако хора от БСП са бъркали в кацата с меда, ще ги обявя публично по същия начин, по който ще обявя хората от СДС, ДСБ, ГЕРБ и всеки един, който е управлявал столицата и се е занимавал с подобни неща. факт е, че БСП не е управлявала София през последните двайсет години и ако отделни нейни представители са се подлъгали да участват в корупционни схеми, ще обявя имената им без да ми, мигне окото.

– Все пак ГЕРБ в момента има пълно мнозинство в общинския съвет, а преди няколко седмици СДС и ДСБ на практика обявиха, че също влизат в управлението на столицата и престават да бъдат опозиция. Това няма ли да ви попречи да правите радикални промени в модела на управление?

– Ще ми бъде невъзможно, първо, ако вляза в конфликт с премиера, и второ, ако вляза в конфликт с общинските съветници от ГЕРБ. Тук обаче премиерът и общинските съветници от ГЕРБ ще трябва да отговорят на един въпрос – кого обичат повече, Йорданка Фандъкова или София? Ако обичат повече Фандъкова, това си е техен проблем, но ако обичат повече София, те трябва да работят за нея, независимо от това кой ще бъде кмет. В този смисъл аз съм готов да работя с тях и разчитам на същото отношение. Още повече, че за двете години, в които съм общински съветник, те са имали достатъчно време да оценят дали ставам или не ставам за тази работа. Що се отнася до това, че двете малки десни партии били опозиция, ще кажа, че досега те не бяха никаква опозиция.

-Защо?

– Фактът, че не издигнаха кандидатура за кмет на София, беше представен с думите: „Дайте да не позволим на БСП да стигне до балотаж“, което така или иначе ще се случи. Според мен истинската причина за неиздигането на десен кандидат беше много по-тривиална. Двете партии просто се уплашиха, че дребните и не толкова дребни далавери, които са вършили в Столична община, ще бъдат развалени от ГЕРБ. Изплашиха се от това, че ще изнервят по-големия.

– Искате да кажете, че няма политически умисъл в неиздигането на дясна кандидатура за кмет на София и това е по скоро икономически акт на ДСБ и СДС?

– Да! Те просто събраха две и две, разбраха, че ще загубят от един или от друг, но нямат шансове да спечелят изборите, и си казаха: защо да дразним ГЕРБ и да ни спрат кранчето като можем да не ги дразним и да не ни спрат кранчето. Иначе тяхната подкрепа няма да е никаква подкрепа, защото никой от тях няма да си мръдне пръста за кандидата на ГЕРБ. Колкото и странно да ви се струва, самият факт, че давам интервю за ГЛАСОВЕ, показва, че моята кампания е обърната към всички софиянци, включително и към тези, които не харесват БСП. На тях ще изложа два аргумента в подкрепа на моята кандидатура първо, много по-добре е да има пъстрота на политическия живот, а не хегемония на една партия, която и да е тя. Това с четирийсет и петте години вече го играхме, а сега ни се говори за едни други трийсет години, в които ще управлява ГЕРБ. Второ – единственият начин да се спасим от корупцията е взаимният контрол между властите. Аз не вярвам на това, че няма да има корупция, защото лицето X било много добро. То може и да е добро, и самото то дори може да не е корумпирано, но това не значи, че ще направи нещо, за да ограничи корупцията на останалите. Затова искам, бидейки кмет на София, да се страхувам да съм корумпиран, защото премиерът или министърът на вътрешните работи от ГЕРБ чакат само това – да ме хванат в крачка. В същото време и тях да ги е страх да участват в корупционни схеми, защото тогава аз ще изляза пред обществото и ще кажа, че те са корумпирани и защо са корумпирани. Това е смисълът на взаимния контрол. Това е смисълът да има различни партии, които да управляват различните нива от държавата.

– Кои са вашите три най-важни приоритета в управлението на София?

– На първо място, предвижването, което включва паркиране, задръствания, градски транспорт. На второ място, състоянието на градската среда – паркове, зеленина, скитащи се кучета, каруци, счупени пейки, неокосени градинки, междублокови пространства, грозни и олющени фасади. Третият голям проблем е свободното време – София е скучен град, В който ако не обичаш да ходиш на чалготека, нямаш голям избор как да прекараш добре свободното си време. Всъщност нещата, които искам да направя, са малки, но важни. Например веднага бих предложил на общинския съвет да забрани влизането на бетоновози и тежкотоварни камиони в центъра на София в работно време. Веднага бих предложил магазините да се зареждат нощем. Веднага бих предложил извозването на боклука да не става в девет часа, когато всички отиваме на работа, а да е или рано сутринта, или късно вечерта. Веднага ще въведа такса за всички магазини, които ползват найлонови торбички, и по този начин икономически ще ги принудя да ползват хартиени. Веднага ще започна да действам в посока на това автобусите от градския транспорт да минат на метаново гориво вместо на дизелово. В момента в София има около седемстотин автобуса и от тях само около сто са на метан, останалите са на дизел. Включително и всички автобуси, които се купуват занапред, трябва да бъдат екологично чисти. В момента се бърза да се прокара сделка за закупуване на нови автобуси, които работят отново с дизелово гориво. Впрочем сегашното управление на София се е разбързало да прави всякакви сделки преди изборите. И аз ги моля малко да се поспрат. В момента се сключва сделка за петдесет автобуса, друга сделка за нови трамваи на стойност тридесет и шест милиона лева, прокарва се общ устройствен план. Има избори след по-малко от месец. Може новият кмет да иска да отложи общия устройствен план. Аз ще искам, защото в него е предвидено върху „Софияленд“ да бъдат построени трийсететажни офиси. Аз не искам върху „Софияленд“ да се стрзят трийсететажни офиси. Аз имам три деца и не искам в събота и неделя да ги водя в моловете или в „Макдоналдс“. Искам да ги заведа някъде, където ще могат да спортуват. Тези дребни неща дразнят всекиго. Друг малък, но важен проблем е цената на такситата. Готов съм да определя максимална цена на такситата в София. Не е нормално човек, който е възрастен, недовиждащ и не може да се ориентира в ситуацията, да плаща по осем лева на километър на определени таксита. В този случай ще направя едно много просто нещо – ако новият закон за движение по пътищата бъде променен в посока на това общините да могат да определят максимална цена, каквото предложение вече има в парламента, още в деня след изборите ще събера всички големи таксиметрови компании и заедно с тях ще определя една средна цена за тази услуга, която да варира плюс-минус десет процента. Всеки, който излиза от този диапазон, ще бъде в нарушение на закона. Не искам да обещавам, че ще направя дванайсет естакади, които ще струват сто и петдесет милиона лева. Не че не мога да обещая и не че не знам откъде могат да бъдат намерени парите, напротив. Но искам хората да имат усещането, че техните данъци отиват за нещо, което те могат да видят. Затова обещавам нещо малко една чиста и окосена градинка на мястото на буренясалите тревни площи, на мястото на една счупена пейка – една оправена пейка, детска площадка с ограда, за да бъдат отделени децата от автомобилите. Това са малките неща. Мога да напиша в програмата си, че ще построя Байконур край село Мрамор… Но каква полза от това, кой ще ми повярва? Целта е да покажем, че започвайки от малките неща, същевременно мислим и за големите, защото те са дългосрочни като визия. Като казвам автобусите на метан, слънчеви батерии на всички нови сгради и само хартиени торбички, това не е нещо, което се прави само за днес, това е нещо, което се прави за поколения напред и което ще оценят децата ни след двайсет години, когато видят, че София е екологично чист град. Аз разбирам, че днес много хора ще кажат, това да ни е проблемът, но ние трябва да мислим и дългосрочно. Трябва да мислим за това, какво оставяме след нас.

– Как ще се развива София, ако все пак Йорданка Фандъкова спечели кметските избори?

– Трудно ми е да преценя, но съдейки по това, което говори до момента, съм склонен да мисля, че тя просто ще слуша какво й казва премиерът. Това на практика означава, че София ще се развива както досега. Не че в момента не се правят и добри неща, в никакъв случай не искам да отричам всичко, но скоростта, с която се правят, е безкрайно бавна. Колко време ни трябва, за да махнем кучетата от София? Сега се развива теорията, че кучетата ще бъдат кастрирани и ще бъдат връщани обратно на улицата, защото ако ги махнем оттам, щели да дойдат други кучета. В такъв случай трябва да чакаме всички кучета да умрат от естествена смърт, а това може да се случи след десет години. Още десет години ли ще имаме кучета в София? Това ли е решението на проблема? Напротив – решението е да бъдат направени поне още двайсет кучкарника, защото в момента има само шест, и всички кучета да бъдат прибрани от улиците на града. В момента кучетата се взимат от София и се оставят в околните села, след което хората от селата ги връщат обратно.

– Проблемът с бездомните кучета се повдига по време на всяка предизборна кампания. Къде е генезисът на този проблем – в некомпетентността, в нежеланието на общината да се справи? И толкова ли е просто наистина справянето с бездомните кучета?

– Според мен има нежелание. Иначе решението не е толкова просто, защото изисква много пари. Но работата на кмета е да намери пари. Ако трябва, може тези пари да се търсят от държавата чрез премиера, може да се вземе заем от Световната банка, може да се издават софийски еврооблигации, а може и да се промени данъчната система на града, така че София сама да печели необходимите пари. Въпросът е проблемът да бъде оценен и да се предприемат необходимите мерки. Много малко са проблемите, на които не може да бъде намерено решение. Специално проблемът с кучетата е елементарен. Погледнете Берлин, Москва, Ню Йорк или който и да е европейски град и ще видите, че там няма кучета. След като хората там са се справили, значи това може да се случи и тук. Но теорията, че има кучета, защото ако ги приберем, ще има още повече кучета, няма да свърши работа. Защо в Берлин няма още повече кучета? Другият пример е с велоалеите. Тръгваме да ги правим и ги правим по най-елементарния начин – чертаем една жълта линия, отделяме един метър и това вече е велоалея. Извинявайте, но това е смешно. Зад НДК са разчертали по този начин дори стълбите и не са се сетили да построят рампа, с което принуждават велосипедистите да карат направо през стълбите. Може да е една велоалея, може да е десет километра, но да е направена така, че велосипедистите да не се оглеждат всеки миг за минаващите около тях коли. Всеки уважаващ себе си град мисли за тези неща. В последно време чета за доста градове в Европа, които въвеждат практиката за даване под наем на велосипеди. Произвеждат се специални велосипеди, които се дават под наем на символични цени. Те са толкова грозни, че ако ги откраднеш, всички ще разберат, че са откраднати от общината. Защо не се мисли за това? За да се направи това обаче, трябва да има истински велоалеи. Това са малките неща, които искам да направя, защото дВе години наистина са малко време. Те не стигат да бъде построен Байконур, но стигат да се направят истински велоалеи.

– Ако все пак не успеете да спечелите изборите, каквито са повечето прогнози, по какво ще измерите успеха или неуспеха от тях?. Напоследък В българската политика масово е приета практиката какъвто и да е резултатът за определена политическа сила или кандидат, той да се отчита като успешен. Какъв е вашият минимум и критерий за успех или неуспех в кметските избори?

– Минимумът ми е балотаж. Не съм от тези, които ще представят загубата си за победа. Не смятам да се измервам със сегашния рейтинг на БСП или да се оправдавам с него. Моят критерий е Йорданка Фандъкова и аз ще измервам резултата си спрямо нея. Програмата минимум е балотаж, а след това вече и по-висок резултат. Ако не стигна до балотаж, значи съм загубил и ще го призная. Човек трябва да може да понася както победите, така и загубите. От загубите трябва да се поучиш и да продължиш напред. Преди три месеца загубих мажоритарните избори от кандидата на ГЕРБ, но научих уроци, които са много важни.

– Не се ли притеснявате, че само вие от БСП изявихте желание да се кандидатирате на тези избори, и не мислите ли, че една загуба може да изиграе негативна роля за по-нататъшното ви развитие в БСП?

– Пази Боже, да съм от този тип политици, които участват в избори, мислейки как това ще се отрази на рейтинга или на имиджа им. Аз искам да съм аз! Искам хората да оценяват мен, а не някакъв измислен медиен образ. В настоящата ситуация е абсолютно задължително за БСП да има кандидат за изборите и този кандидат да бъде политическа фигура, а не „широкомащабен“, „извънпартиен“ и всякакви други такива. По този начин ние ще покажем, че имаме характер, гръбнак и не се срамуваме от самите себе си. Разбирам отговорността, която съм поел, и ще направя всичко възможно да се представя добре. Колкото до това какво ще се случи с партийната ми кариера, ще кажа, че до трийсет и осем годишна възраст не бях член нито на БСП, нито на БКП. БСП не ме е пращала да уча нито в Москва, нито в Харвард, нито в Англия, нито пък ми е взимала изпитите Никога нищо не съм искал от БСП, нищо не искам и в момента. Ако някой си мисли, че съм тръгнал срещу вълната и се явявам на тези трудни избори, за да ставам председател на БСП или на БСП – София, той е сбъркал. Защото това е най-трудният път. Ако исках, можех да оглавя някоя листа за парламентарните избори и сега да стоя в парламента и да се правя на велик. Преди три месеца бях само мажоритарен кандидат, без да съм бил в листите, в момента влизам в избор, който е изключително труден за БСП. Всеки ден текат скандали около БСП и в тази ситуация аз се опитвам да обясня както себе си, така и партията си. Ако имах някаква друга цел, щях да мина по лесния път. От този път, който аз съм избрал, по-труден няма. Мажоритарен избор веднъж, мажоритарен избор втори път. Хората с гласовете си показват дали ставаш, или не ставаш.

– Ще има ли помирение в БСП? И какво означава помирение в момента?

– Редовите членове ни казват: стига сте се карали, разберете се и да тръгваме напред. В същото време обаче скандалите си вървят. В тази ситуация няма как да се разбереш. Няма как да прекратиш скандалите. БСП трябва да направи ясна равносметка за това имало ли е корупция в нейните редици, да каже кои са корумпираните и да ги отстрани от себе си. Скандалите ще приключат само тогава, когато се направи това. Тогава раната ще бъде затворена и ще продължим напред. Другото е агония.

– Кой би могъл да посочи корумпираните в БСП?

– Решил съм до кметските избори да се дистанцирам от партийния живот, интригите, клюките, събранията и тем подобни. Насочил съм вниманието си изцяло върху кметската кампания. На тези избори моята задача освен постигането на добър резултат срещу ГЕРБ е и това да бъде първата крачка към реформата в БСП. Тази първа крачка минава през изборите в София. Искам да покажем едно друго разбиране за нещата да покажем с кого искаме да работим – с гражданите, с неправителствените организации, със структури, които не са традиционно леви, и в крайна сметка да се отворим към хората. Това е бъдещето на БСП. Тя вече не е онази партия на бедните трудови хора от началото на двайсети век. В двайсет и първи век трябва да се търси пътят към предприемчивите хора. Не можем да затваряме вратата за тях само защото не желаят да бъдат наемни работници, а искат самите те да бъдат работодатели или да са Волнонаети. Трябва да се търси път към екологичните движения. В началото на двайсети век не е имало такива, сега обаче има и те са много важни. Предстои тези неща да се случат в БСП. Аз съм амбициран първата крачка към тази реформа да бъде направена по време на кметските избори в София. Дано да успеем.

– Това обаче е само една от визиите за реформа в БСП. Другата е на лявото крило, което желае БСП да бъде, образно казано, партия на бедните. Къде стои председателят Станишев в тази ситуация?

– Би трябвало председателят да задава тона. Посоката, в която ще върви партията, ще проличи, когато председателят предложи състава на новото Изпълнително бюро. Лично аз в момента наблюдавам отстрани, правя своите изводи, но нямам пряк досег със ситуацията. В мен се появява усещането, че след този конгрес БСП започва да се развива като лидерски проект. Партията никога не е била силна като лидерски проект. Искам отново да бъдем отбор от силни фигури, които често се карат, спорят или не се понасят един друг, но въпреки всичко представляват една колода от карти, които са силни всяка сама по себе си. Превръщането на БСП в лидерска партия от типа на ГЕРБ, ДПС и ДСБ ще бъде вредно за самата нея и това не бива да се случва.

Георги Кадиев е роден през 1966 г. в Бургас. Завършил е Московския държавен институт по международни отношения.

Има магистратура по дипломатически науки и международни отношения от Университета Лестър, Великобритания, и магистратура по публична администрация в Харвардския университет, САЩ. В периода 2005-2007 г. е заместник-министър на финансите в правителството на Сергей Станишев. Подава оставка в знак на несъгласие с политиката, водена от финансовия министър Пламен Орешарски. През 2007 г. е избран за общински съветник 8 Столичния общински съвет. Член е на НС на БСП от 2005 г.

С кандидата за кмет на София от БСП Георги КАДИЕВ разговаря Тома БИКОВ, в-к „Гласове“

Категория: Новини

Имейл адресът ви няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *

*

*