Георги Кадиев

Имаме право на промяна

Кой съм аз?

И така, кой съм аз, откъде се пръкнах и какво търся в БСП? Обикновено момче от Бургас. Баща военен от авиобазата в Равнец, след 35 години служба стигна до подполковник. Дето се вика, да беше станал бодигард на царя, щеше да е генерал-полковник, ама на… Баща ми не е бургазлия впрочем, а роден в София и с корени в Златица. Семейството избягало от бомбардировкитеи никога не се върнало в София, после съдбата на военен го докарала в Бургас. Майка ми е от Бургас, работеше дълги години в Пионерския дом. Брат ми е по-голям, беше учител в Камено, до Бургас, преди да мине в частния сектор. В Бургас живеехме в горе-долу индустриалната част на града, до Старата гара и тогавашния стадион „Локомотив“, и ходех на училище в СОУ „Любен Каравелов“. Доста разбойническо училище, впрочем, особено като преместиха при нас и онези от затвореното училище в квартал „Акациите“ и село Лозово. После немска гимназия, после две години казарма, после година в икономическия институт в София, после международни отношения в Москва. Където впрочем още с пристигането на гарата – като си спомня Киевский вокзал и още ме побиват тръпки- ни метнаха на един автобус, оттам в института и там- ти с английски език, ти с датски, ти с норвежки… кой както се оправил. На онези без бащи-дипломати им забиваха източни езици, а на най-големите нещастници им забиваха източен език на соц.страна. Което, разбира се, се случи и на мен. Виетнамски, виетнамски… нали знаете защо са им дръпнати очите? Защото всеки ден се пляскат отстрани по слепоочията и викат „ей, пак ориз ли?“ Добре, че падна Бай Тошо и системата, че и до днес Виетнам щеше да е соц.страна и аз примерно трети секретар в посолството. После след завършването Стоян Ганев не искаше московски възпитаници във външно министерство. Явих се на обява и поработих 3-4 години в политическия отдел на „24 часа“, което „Труд“ сигурно няма да ми простят, ама … какво да правиш. После стипендия и една година в университета Лестър, на час на север от Лондон, където взех втората си магистърска степен. После работих в една американска фирма за обработка на информация, през 1996 се ожених и в края на годината се роди най-голямата ни дъщеря. После стипендия и година в Харвард, по-точно в Кенеди Скуул ъф Говърнмънт, отново магистратура. В Бостън през 1999 се роди и втората ни дъщеря. Междувременно бях направил малка фирма за анализ на икономиката и политиката в България, която през 1999 продадох на американска фирма и станах техен директор за аналитичната им дейност в Централна и Източна Европа. Можех да избирам къде да сме базирани, и със съпругата ми решихме първо да минем през столиците на тази част на Европа. Отидохме до Прага, градът ни хареса, но в онези години беше трудно да се вземе разрешение за работа, чакаше се горе-долу по 9-10 месеца. После опитахме Будапеща, там пък абсурд да научиш езика бързо, а не ми се щеше да говоря само на английски. Москва не става за живеене на младо семейство с деца, Истанбул също, и то май остана само Варшава, където и отидохме. Варшава всъщност е доста уреден град, макар и не особено красив и „in the middle of nowhere“, наоколо ни планина, ни море. Но понеже е срутена от германците през Втората световна война е строена като столица- широки улици, добра инфраструктура, малки задръствания. През 2003 тук се роди сина ни. През 2004 напуснах американските си работодатели, върнахме се в България, създадох нова фирма за новини и анализи от развиващи се пазари, като днес покриваме над 30 държави в Източна Европа, Близкия изток и Африка, и ще стават все-повече. Впрочем, какво точно прави фирмата, можете да видите на www.ceemarketwatch.com През 2005 влязох в листите на БСП в Бургас и после за кратко в парламента, през септември 2005 влязох и в министерство на финансите, където както вероятно ви е известно се занимавах основно с данъци и митници. През май 2007 подадох оставка, приета бе в началото на септември и ето ме в битката за София.