Георги Кадиев

Имаме право на промяна

От СРС до Оставка

От сутрин до вечер слушаме и четем за СРС-та. Задълбаваме се в детайлите, виждаме дърветата, но не гората.  Ако решим да се замислим над всички тези скандали, записването на СРС-тата, тяхното изтичане и съдържанието им стигаме до четири ключови въпроса: за нивото на демократичност у нас, за сигурността, за корупцията и дори за нивото на политическата ни култура.

Първият проблем, който тези СРС-та засягат е за това, че у нас очевидно има политическо подслушване. Вече едва ли има някой, който се съмнява, че записите са реални, пък били те и презаписани. Проблемът е как може в страна член на ЕС, премиерът, министърът на вътрешните работи или който и да е да следи представители на властта. Въпросите, които неизменно се поставят са за заплахата, която представлява това подслушване за демокрацията у нас и за свободата ни на свободна комуникация, която е гарантирана в конституцията. Ние нямаме никакви гаранции, че това подслушване не се прави с политическа цел, че то не се разпростира и до опозицията или медиите и че то няма да бъде използвано при предстоящите избори. Дори напротив разсекретените записи на лекарите от горнооряховската болница говорят именно за това, че се подслушват не само управляващи, а масово.

Вторият проблем, който се разкри покрай всички тези скандали е за изтичането на информацията. Очевидно е, че има изтичане от службите за сигурност на изключително чувствителна информация. Подобна пробойна поставя въпроса не само че така могат да изтекат всички записани СРС-та, това поставя под въпрос националната сигурност на страната. По начина, по който изтичат СРС-та може да изтичат държавни тайни и информация за икономиката, инфраструктурата, дори военни данни.

Третият проблем е самото съдържание на СРС-тата- много ясно ни показаха, че ГЕРБ не са това, което се представяха, че ореолът на премиера е пресилен и прокламираната прозрачност на политиката им е силно преувеличена. Видяхме, че и Цветанов и Борисов опъват чадъри над фирми, че толерират контрабанда, че кадрови решения се правят според това с кого играеш футбол. Това компрометира не просто министър-председателя, а целия образ на властта, устоите на самата държавност.

Четвъртият проблем е граждански и касае именно реакцията ни като общество на случващото се. Нито медиите, нито опозицията, нито гражданските организации реагираха, както би трябвало да реагират при такава ситуация и при толкова сериозни проблеми в държавата. Всеки се захвана да говори за подробностите дали Цветанов е приятел с Дянков или не или дали Танов набира ЕГН-та вместо телефонни номера, но не и със заплахата за демокрацията, за корупцията в това правителство и за заплахата за сигурността ни, която представлява изтичането на тези СРС-та, за това какво трябва да се направи.

1.                             Промени в закона, които помагат за предотвратяване на безконтролно подслушване и безконтролно изтичане на информация от СРС.

2.                             Сезиране на главна прокуратура за престъпление по служба, извършено от премиера Борисов при заповедта му за “оттегляне” на митничари и полицаи.

Може би някой от вас има друга идея? Не претендирам за всезнание. Но този дебат трябва да се води. И да се реши.